Кейтлин се съгласи и осъзна, че Франк вече знае онова, което наскоро бе научила — тримата родители не се спогаждат и трябва да бъдат разделени.
— Джеси трябва да убеди Риса, че се налага да я оперираме. И ти, и аз знаем това. Но го кажи и на него.
— Добре. Ще заведа Джеси в Приемната. Нали веднага ще ни кажеш кога е възможно той да я види?
— Разбира се — усмихна се Фаръл и се приближи до Риса.
Кейтлин не чу думите му, но видя реакцията, която се изписа на малкото, красиво лице. Щом чу, че баща й е тук, Риса отвори очи — зелени като на Джеси.
Кейтлин се запита дали ще може да убеди бащата на Риса да излезе от интензивното отделение.
„Трябва да го убедя.“
Тя не можеше да позволи на Джеси да стане свидетел на сценария, който можеше да последва, ако медикаментозното лечение не подействаше — стоманеното острие на ларингоскопа в устата на Риса, пластмасовата тръбичка в гърлото й и екипът от лекари и сестри, извършващи сърдечен масаж на гърдите й.
27.
Приемната
23:30
Понеделник 6 март
— Ще ми разкажеш ли коя е Риса, Джеси?
Той се намръщи.
— Не е необходимо да ми казваш, но…
— Само се опитвам да реша откъде да започна… Майката на Риса и аз се запознахме през първата година в колежа. Приличахме си в много отношения. И двамата бяхме в конфликт със семействата си и се чувствахме нещастни заради това. Всъщност, онази пролет сключихме споразумение. През лятото щяхме да се опитаме да се помирим с роднините и когато през есента се върнем, всичко да бъде наред.
— Но това не е станало — предположи Кейтлин, спомняйки си оскъдните факти, които знаеше за Джеси. През онова лято, когато вероятно е бил на деветнайсет години, той бе срещнал красивата Гейбриела Сейнтджон, която бе нанесла последния, фатален удар на вече отчуждилите се близнаци.
— Не. За нито един от двама ни.
— И тогава си се сближил със Стефани.
— Стефани? Не, Кейтлин. Стефани е мащеха на Риса. Майка й се казва Линдзи.
„Тогава защо Риса не е с теб?“
Кейтлин не зададе този въпрос на глас. Щеше да научи отговора, когато Джеси й разкажеше всичко. Той очевидно се колебаеше как да продължи и дали да спомене за Гейбриела.
После явно взе решение и не каза нищо за нея.
— Нито Линдзи, нито аз се върнахме в колежа. Тя ми писа едва след тринайсет години, чрез издателя ми…
Ти ли си Грейдън Слейк, Джеси? Каква хитра маскировка. Сигурно си ти. Кой друг би избрал такъв псевдоним? Това е спомен за онзи 4 юли, който промени живота ти, нали? Но очевидно животът ти отново се е променил. Готвеше се да станеш хирург и може би наистина си станал. Книгите ти изобилстват от медицинска терминология. Дори се питам дали Патрик, добрият близнак, не е Грейдън Слейк. Онзи ден в Езерото на Грейдън несъмнено е бил паметен и за него. Но ти много добре ми обясни колко сте различни. Изглеждаше невероятно, че и двамата сте толкова емоционални. Но Грейдън Слейк си ти, нали, Джеси? Чувствам го по еротиката в романите ти. Не съм забравила онази пролет, когато бяхме заедно. Еротиката и много повече. Исках през есента да се върна и да бъда с теб. Но не можах. Не е необходимо да споменавам, че лятото ми беше катастрофално. В разгара на усилията ми да оправя нещата с родителите ми почина дядо ми. Макар да знаеше, че умира, той бе забравил да ме зачеркне от завещанието си. А може би не бе забравил, а нарочно бе оставил името ми там. Възможно е. Вероятно си спомняш, че нарушените отношения, характерни за семейството ни, обхващат много поколения. Дядо сигурно е искал да натрие носа на баща ми за последен път и определено успя. Аз бях най-облагодетелстваната от богатството му. Нямаше никакви условия, препятствия и изисквания, дори да издържа психиатричен тест. Родителите ми, разбира се, съвсем не бяха очаровани заради психичните ми депресии и последвалата съдебна битка беше дълга, срамна и болезнена. Най-смешното беше, че те можеха да имат всичко до последния цент, всичките му милиони. И аз с готовност бих им ги дала само срещу любовта им. Но те така и не ме попитаха, а ме атакуваха и загубиха. И оттогава не си говорим. Такова беше лятото ми, Джеси. Надявам се, че на теб ти е провървяло повече. Ще ми се обадиш ли, Джеси Фолкнър? Аз съм същата, каквато бях на деветнайсет години, но по-мъдра, по-непреклонна и още по-секси. Дори да не си Джеси, а Патрик, който поради някакво странно стечение на обстоятелствата се е нарекъл Грейдън Слейк, пак ми се обади. Може да се позабавляваме. Обещавам, че ще прекараме приятно. По дяволите, какви ги дрънкам? Нуждая се единствено от теб, Джеси. Моля те, обади ми се!