В продължение на пет години Линдзи и Риса се връщаха, точно когато бяха обещали. И когато потресаващото събитие се случи, Джеси не беше в дома си в тропиците.
— Трябва да отидеш някъде — каза му Линдзи. — За един месец, ако обичаш.
— Защо?
— Защото Риса и аз имаме планове. Тук. Коледен подарък за теб, Джеси. Настоящият момент изисква триседмичното ти отсъствие, а през четвъртата — Риса ще бъде в Лос Анджелис.
— Добре. Ще замина.
— Но ще бъдеш в Лос Анджелис, когато Риса и аз пристигнем, нали?
— Знаеш, че ще бъда там.
— Добре, защото наистина искам да се срещнеш с Франк Фаръл.
— Линдзи?
— Всичко е наред, Джеси. Знаеш, че Риса е здрава. Но операцията е необходима. Време е отново да се срещнеш с Франк. И с Даниъл. Минаха пет години.
Когато Риса беше само на няколко часа, четиримата й родители научиха какво може да означава шумът в сърцето й. Най-лошото предстоеше. Риса не се нуждаеше от операция, докато беше малка и не бе страдала от хронични респираторни инфекции.
Операцията щеше да бъде направена следващата година, когато Риса навършеше шест.
— Бих искал да бъда там, Линдзи. Но Даниъл може да има нещо против. Както знаеш, той не ме обича много.
— Даниъл не обича да си с Риса, това е всичко.
— Сигурна ли си, че е само това?
— Да, Джеси. Трябва да бъдеш с нас, когато се срещнем с Франк Фаръл.
Но когато моментът дойде, Линдзи промени решението си.
— Заминавам, Джеси.
— Тази вечер? Когато трябва да се срещнем с хирурга?
— Исках ти да бъдеш там. А аз трябва да замина. Тази вечер. Сериозно. Имам среща с демоните ми.
Джеси знаеше, че тя не лъже. Той бе говорил с нея всеки ден през последните три седмици. Тонът й ставаше все по-мрачен и унил — сигнал за настъпваща депресия. И сега вече Линдзи се бе примирила и се бе приготвила да й се предаде.
Джеси неколкократно предложи да се върне в Мауи. Коледната изненада нямаше да бъде развалена. Той само щеше да научи за нея малко по-рано от предвиденото. Но Линдзи твърдо бе решила да се пребори с депресията, докато коледният подарък от нея и от Риса бъде готов.
И Линдзи успя. Но в мига, в който я видя на летището, Джеси разбра колко усилия й е коствала победата.
И сега Линдзи казваше, че трябва да замине довечера, за да пътува в страни, чиито езици не говори. По този начин тя преживяваше пристъпите на депресия. Лекарствата не помагаха, Линдзи бе изпробвала всичко. Само времето помагаше. И тя винаги предпочиташе да бъде някъде далеч.
— Знам, че трябва да заминеш, Линдзи. Но може би този път двамата трябва да се срещнем с демоните ти. Познавам ги. Срещали сме се няколко пъти.
— Но само за малко.
— Може би е време е да ги опозная по-добре. Риса ще бъде с Даниъл.
Линдзи очевидно се изкуши, но накрая решително поклати глава.
— Не. Трябва да бъда сама. Лесно ще намериш кабинета на Франк. Намира се на осмия етаж в Института по сърдечни заболявания. Пък и Риса знае пътя.
— Добре. — Джеси докосна лицето й, което беше хладно, защото кръвоносните съдове се бяха свили от непрестанния прилив на адреналин. Тя беше уплашена и се готвеше да избяга. — Пази се, Линдзи.
Докато беше прокуден от къщата си с формата на полумесец, Джеси живя в малка стая в скромен хотел в Южна Калифорния. Той пишеше и не му трябваше нищо повече. Когато наближи денят на завръщането на Риса и Линдзи, Джеси се премести в двустаен апартамент в „Шато он Барингтън“ — луксозен хотел, който се намираше срещу болницата.
Той беше във всекидневната и дописваше „Синя луна“, когато чу детски глас.
— Джеси?
Тя стоеше в коридора. Беше по нощница и боса, а русите й къдрици приличаха на златист облак.
Джеси бързо се приближи към нея, коленичи и нежно заговори.
— Риса? Какво има, миличка?
— Страхувам се.
„О, любов моя, моля те, никога не се страхувай от нищо“, помисли си той.
— Защо, Риса? От какво? Знаеш ли?
Тя поклати глава и Джеси се поколеба, преценявайки какви въпроси може да й зададе, без да предизвика нови страхове.
— От срещата с доктор Фаръл ли се боиш?
Преди години Джеси й бе обяснил, че в сърцето й има вратичка, която пропуска кръвта в погрешна посока и трябва да се затвори и да се превърне в солидна стена.
Перспективата за операция на сърцето ужасяваше всички пациенти, но не и Риса. Освен ако нещо не се бе променило.
— От доктор Фаръл ли се страхуваш?
— Не — отговори Риса, но Джеси никога не я бе виждал толкова несигурна и обляна в сълзи.
Страхът й нямаше нищо общо с увреждането на сърцето й. Тогава дали не се боеше от Даниъл? И дали Линдзи не се бореше с този страх преди всяко посещение при него?