— Знам, че искаш да бъдеш с мама, Риса, но…
— Но татко, Стефани, Холи и ти?
— О, Риса, мама е с теб, миличка. Знаеш, че е така. Но ти имаш право — наистина се нуждаеш и от двама ни. — Джеси успя да се усмихне, прикривайки всички чувства, освен любовта си.
— Но аз много се страхувам!
— Знам. Но дали страхът ти ще изчезне, ако друг лекар извърши операцията?
— А доктор Фаръл?
— Това съвсем няма да го обиди, Риса. Той иска най-доброто за теб и знае колко завладяващи могат да бъдат сънищата и колко реални изглеждат.
— Сигурен ли си?
— Абсолютно. Не се тревожи за това. И знаеш ли още какво? Случайно съм тук с една приятелка, която е сърдечен хирург.
— Наистина ли?
— Да. Ще й се довериш ли, Риса?
— А ти имаш ли й доверие, Джеси?
„Бих й поверил живота си и теб — най-скъпото, което имам.“
— Да, миличка. Напълно.
— Тогава и аз й се доверявам! — най-после се усмихна детето. — Напълно.
— Защо си ядосан, Даниъл?
— Не обичам той да е близо до нея.
— Но тя разговаря с него — настоя Стефани. — Може би му казва защо се страхува.
Кейтлин чу разговора им. Тя, Франк и Марти също наблюдаваха през стъклото Джеси и Риса. Кейтлин виждаше само лицето на детето, на което бяха изписани обич и доверие.
Какъв беше източникът на враждебността на Даниъл? Любовта на Риса към Джеси? Толкова ли ревнив беше Даниъл и не искаше да споделя сърцето й с никого… освен ако не се наложеше, защото момиченцето умираше?
Мислите на Кейтлин бяха прекъснати от някакво движение в остъклената стая. Джеси се изправи и се обърна.
На лицето му бяха изписани силни чувства. Той се вторачи през стъклото и търсещият му поглед се спря на нея.
„О, Джеси Фолкнър, какво искаш от мен?“
Но тя разбра, преди той да я попита:
— Ще го направиш ли? Ще оперираш ли Риса, Кейтлин?
Джеси не питаше дали тя може да извърши операцията. Той знаеше отговора на този въпрос. Доктор Тейлър беше специалист по такива деликатни хирургични намеси.
Джеси я питаше само дали ще я направи.
— Да — прошепна тя. — Разбира се, че ще я оперирам.
— Благодаря. — Признателността в зелените му очи беше по-красноречива от всички думи, които би изрекъл. После Джеси се обърна към Франк и обясни причината за страха на Риса. — Сънувала е операцията. Ти си оперирал и тя е умряла. Риса знае, че това е само сън, но не може да се отърси от страха. Не каза нищо, освен решението си, че не иска да я оперираш, защото не желае да нарани чувствата ти.
Лекарите са учени. Но и те вярват в чудеса като всички останали. Вярват обаче и в злото. И ако пациентът е убеден в леталния изход, предупреждението му се взима насериозно.
— Нали й каза, че няма да нарани чувствата ми? — попита Франк Фаръл.
— Разбира се. Но Риса иска да го чуе и от теб, колкото е възможно по-скоро.
— Тръгвам веднага. И ще я запозная с Кейтлин.
— Аз ще представя Кейтлин на Риса — с тон, нетърпящ възражение, заяви Джеси.
— Отивам в кабинета ми да си взема бяла престилка и стетоскоп — каза Кейтлин.
„И докато съм там, ще се обадя по телефона за нещо важно.“
29.
Брентууд
Едни и трийсет след полунощ
Вторник, 7 май
— Обажда се Кейтлин, Патрик. Трябваш ми.
— Кейтлин — измърмори изненадано той. Патрик бе прекарал вечерта с Аманда.
„Ще бъдем заедно, Аманда. Имаме бъдеще заедно.“ Той не бе произнесъл тези предизвикателни думи, но разговорът ги бе сближил.
Срещата им бе приключила с обещанието да празнуват в събота вечерта. Бяха разговаряли няколко часа, без да изпитват желание да се разделят и да си кажат довиждане.
Накрая, преди малко, си бяха пожелали лека нощ и приятни сънища и когато телефонът иззвъня, Патрик беше сигурен, че се обажда Аманда, за да го попита дали и той изпитва същите чувства като нея.
Но Кейтлин произнесе думите, които Патрик се надяваше да чуе от Аманда.
— Нуждаеш се от мен?
— Да, Патрик, Както и едно шестгодишно момиченце. Тя страда от вроден сърдечен порок и има сърдечна недостатъчност. Трябва да се направи операция. Съгласих се да я оперирам, но ми е необходим асистент. Ти.
— А Франк? Или…
— Франк не може да го направи и не съм се обръщала към друг. Искам ти да дойдеш, Патрик.
— Защо?
— Защото момиченцето е Риса и е нещо като дъщеря на Джеси.
— О, Кейтлин!
— Джеси не е бащата, но се е грижил за нея.
— При теб ли е Джеси в момента? Нямам представа откъде се обаждаш.