32.
Уестуд, Сряда,
8 май
Кейтлин пресичаше Барингтън Авеню, когато си спомни, че днес е сряда — денят, в който щеше да пие чай с Лилит в „Просперо“. Тя бе загубила представа за времето, откакто Джеси Фолкнър изчезна от живота й.
„Стегни се — помисли Кейтлин и се върна по улицата. — Знаеше, че това ще е най-вероятният сценарий. Джеси не ти обеща нищо, освен малко време в леглото.“
Те наистина бяха прекарали една страстна нощ. Джеси бе казал, че сексът е бил страхотен. Но това съвсем не я утешаваше.
„Не ми е необходима утеха“, помисли тя, докато се връщаше в апартамента си, за да облече подходящ тоалет за срещата с Лилит.
Кейтлин пъхна ключа в ключалката и чу, че телефонът звъни. Сърцето й започна да бие като обезумяло. Сигурно беше Джеси, който се обаждаше, за да й каже, че не може да се качи на самолета и да замине без нея.
— Ало?
— Аз съм, Кейтлин.
— Здравей, Патрик — без ентусиазъм го поздрави тя. — Сигурно си чул съобщението ми.
— Да. И се оказа права.
— Говорил си с него?
— Цяла нощ. Всъщност, току-що се връщам, защото закарах Джеси на летището. И едва сега чух съобщението ти.
— Той заминава, така ли?
— Да. Кейтлин?
— Да?
— Ти си влюбена в него.
— Той ли ти го каза?
— Не. Ти.
— Не знам какво да кажа, Патрик. Джеси е страхотен. И защо да не е? Нали ти е брат.
Патрик въздъхна.
— Ако мога да му пожелая само едно нещо, това си ти.
— Патрик…
— Говоря сериозно, Кейтлин.
— Благодаря.
— Но не съм сигурен дали бих го пожелал на теб.
— Джеси не е убиец, нито изнасилвач. Знаеш това, Патрик!
— Да, знам. Но той е много затворен. Винаги е бил такъв. И тъжен. Едва ли любовта ще може да излекува тъгата му. Знам го, защото съм се опитвал… Но ще продължавам да опитвам.
— Сближихте ли се отново?
— Започнахме. Благодарение на теб.
— Тогава вече ще разговаряш с него?
— Да, и ще му отида на гости.
— Няма да му кажеш за чувствата ми, нали? Моля те. Не казвай на никого.
— Няма, Кейтлин.
— О, мила моя! Изглеждаш много уморена. Трябваше да отложим срещата. Все още можем да го направим, Кейтлин.
Кейтлин се усмихна на елегантната жена, която я поздрави на входа на „Просперо“.
— Нищо ми няма, Лилит. Денят беше дълъг, това е всичко. Но свърши. Пациентите ми са добре. А ти, между другото, изглеждаш чудесно.
— Чувствам се отлично. Но ти не повярва, че е така, когато ти се обадих, нали?
— Не бях сигурна.
— Няма причина да се безпокоиш. Ето защо, иди си вкъщи и си почини. Може да те изпратя, за да съм сигурна, че ще си легнеш.
— Довечера ще си легна рано, Лилит. Но в момента не искам нищо друго, освен да изпием по чаша чай.
— Добре — съгласи се Лилит и добави: — С кифлички.
Докато чакаха да изпълнят поръчката им, Кейтлин се възхити на най-новите снимки на внуците на Лилит.
— Робърт и господин Аскуит са ми оставили съобщение на телефонния секретар, че утре следобед смятат да дойдат в Института по сърдечни заболявания, за да го разгледат.
— Да. Робърт обсъди с режисьора вероятността да заснемат там голяма част от „Крадец на сърца“. Сигурно някои от кабинетите и операционните зали са свободни нощем.
— Да.
— И снимачният екип няма да пречи?
— Не. — „Но ако Джеси Фолкнър е там, за да наблюдава филмирането на великолепния му сценарии и да се увери, че главната му героиня, сърдечният хирург, е отстъпчива, женствена и очарователна, както я е описал, това ще разбие сърцето ми.“
— Кейтлин? Защо се намръщи? Може би не искаш да снимат „Крадец на сърца“ в Института?
Кейтлин поклати глава.
— Намръщих се заради нещо, което не е свързано с филма.
— Стори ми се, че е свързано.
Кейтлин се изненада от настойчивостта й. Но Лилит изглеждаше загрижена, затова Кейтлин призна:
— Ами, да, в известен смисъл. Питах се дали Джеси ще присъства на филмирането. Имам предвид, Грейдън Слейк.
— Знаем, че името му е Джеси, Кейтлин. Знаем всичко за него. Решихме, че трябва да разберем що за човек е, преди да позволим на „Джемстоун Пикчърс“ да инвестира време и пари в „Снежният лъв“.
— Всичко — повтори Кейтлин. — Джеси каза ли ви, че е невинен?
— Не беше необходимо. И повярвай ми, ако не беше абсолютно убеден в невинността на Джеси, Тимъти нямаше да ти позволи да отидеш, при това сама, в дома му. Но, за да отговоря на въпроса ти, не мисля, че Джеси ще присъства на снимането на филма.
— А Робърт? Би било хубаво да го видя отново.
— О, да. Робърт ще бъде там всеки ден. И Тимъти.