Аманда щеше да бъде пленница на това бъдеще, както в детството си е била заключвана в тъмна стая. Патрик никога нямаше да допусне това.
— Да, така е — съгласи се той.
— Тогава?
Патрик се усмихна.
— Тогава докосването няма да е част от живота ни. За мен това също не е важно, Аманда.
Той искаше да добави, че могат да се обичат платонично. Но не можеше да произнесе: „Разбира се, ще се нуждая от други жени, Аманда. В края на краищата, съм мъж.“
Патрик никога нямаше да каже тези думи, нито ги мислеше. Той беше готов да живее така, както Аманда иска. Достатъчно му беше тя да не се страхува.
— Но за мен има значение — прошепна Аманда. „Трябва да се докосваме. Иначе връзката ни няма да бъде пълноценна и заедно ще се отправим към лудостта.“ — Моля те, Патрик.
— Какво?
— Позволи ми… — „Да броя, докато ме целуваш и любиш. Нека да изпълня съзнанието си с такава светлина и цветове, че никога да не сбъркам истинската страст с насилието на Ройс. Колкото и силно да е желанието ти.“
„Няма да те докосна, красива моя Аманда. Но не искай да те пусна от невидимите обятия на сърцето ми.“
— Аманда?
— Не мога да го направя, Патрик. Не мога.
Той видя отчаянието й и долови безмълвната й молба: „Моля те, не ме карай да опитвам.“
И заради нея, Патрик трябваше да й каже сбогом.
34.
Институт по сърдечни заболявания
Болница „Мемориъл“, Уестуд
Четвъртък, 9 май
Кейтлин въздъхна. Беше уморена. Изпитваше и облекчение, че току-що приключилата операция е минала успешно. Освен това, беше тъжна. Джеси й липсваше. Искаше й се да бе означавала повече за него. Всичко.
Тя отново въздъхна и се опита да мисли за по-весели неща. Пациентите й бяха добре, включително Риса. Момиченцето скоро щеше да се прибере вкъщи. Но в Бел Еър, не в Мауи…
Силна болка прониза душата й. Кейтлин прогони тази мисъл и си представи възстановяващите се пациенти, приятния разговор с Лилит в „Просперо“ и многобройните бъдещи срещи със семейство Аскуит.
После мислите й се насочиха към Робърт и Тимъти и застрашително се отправиха към автора на „Крадец на сърца“ — истинският крадец на сърца.
Кейтлин успя да ги пренасочи, преди да загуби контрол.
В продължение на двайсет минути тя се бе разхождала из Института със снимачния екип на филма. Вниманието на всички, особено на Робърт, бе съсредоточено не толкова към обстановката, колкото към нея.
Той я попита дали ще може да им дава консултации по време на снимките, за да бъдат сигурни, че актьорите държат правилно скалпелите. И че рентгеновите снимки са поставени както трябва на светлинните табла. И така нататък.
Робърт, изглежда, имаше желание да я направи активен участник във филма и макар и не толкова бъбрив, Тимъти явно беше на същото мнение. Кейтлин се съгласи с всяко искане. Чувстваше се радушно приета и желана. Сетне пейджърът й иззвъня и я повикаха да асистира в спешна операция.
Приятните спомени я бяха накарали да се усамоти в любимото си скривалище — тайното стълбище в остъкления коридор между операционните зали в Института и кабинета й.
Тя реши да слезе и тръгна надолу по стъпалата.
— Красиво е, нали?
— О, господин Аскуит. Не знаех, че сте тук.
— Съжалявам. Не исках да те стресна.
— Не, няма нищо. — Кейтлин се огледа, търсейки Робърт, но коридорът беше пуст.
— Сам съм. Робърт си тръгна преди малко. Искам да обсъдя нещо с теб.
Тя се смути.
— Съжалявам, че сте чакали тук толкова дълго.
— Исках да чакам и се наслаждавах на залеза.
— Да отидем ли в кабинета ми или…
— Тук е чудесно. Искам да ти покажа нещо, Кейтлин.
Дипломатическото му куфарче беше на пода пред нея, сякаш Тимъти Аскуит знаеше, че тя ще мине оттам.
Сигурно шефът на Института му бе казал, че Кейтлин е в любимото си убежище. Той се бе постарал да уведоми най-щедрия благодетел на болницата за всички подробности.
Някакъв неясен, но силен импулс накара Кейтлин да остане на мястото си. Вероятно това се дължеше на нежеланието й да се държи твърде свойски със сдържания господин Аскуит. Но по-скоро завладяващото усещане на очакване я накара да остане там, където беше, опряла гръб в стената за подкрепа.
Той извади малък плик и застана пред нея. И тогава Кейтлин го възприе по различен начин — емоционално.
На лицето му беше изписано силно вълнение.
— Името му не беше Майкъл — каза Тимъти Аскуит.
Кейтлин не беше в състояние да пророни дума. Трудно й беше дори да диша.