Тя знаеше, че брат му е починал и смъртта му е променила живота на Тимъти Аскуит.
— Името му беше Тимъти, Кейтлин. — Чувствата го задавиха и направиха гласа му дрезгав. Но той трябваше да произнесе тези думи, защото цял живот бе чакал да ги каже. — Името на баща ти е Тимъти.
Тимъти.
Кейтлин си пое дълбоко въздух. Но още не беше в състояние да говори. Пък и баща й искаше да каже още нещо.
— Онази нощ… Разбрах, че си ти, преди да чуя името ти. Ти приличаш толкова много на нея.
— На Маги — прошепна Кейтлин.
„О, мамо, само да можеш да видиш изражението му — нежността и любовта. Но ти виждаш, нали, мамо? Усещам присъствието ти. Знам, че си тук.“
— Маги — повтори Тимъти Аскуит, сякаш шепнеше на своята голяма любов и също усещаше присъствието й. Гласът му отново потрепери от силните чувства, но той нямаше да им се предаде. — Тогава ти, дъщеря ми, щеше да оперираш племенника си.
„Тими ми е племенник, а Робърт — брат. Робърт, който беше толкова внимателен към мен днес следобед. Робърт, който бе накарал майка си да се почувства толкова зле, че се бе отказала от сватбеното пътешествие.“
— Лилит — промълви тя.
На лицето на Тимъти се изписа болка.
— Едва снощи разбрах, че Лилит знае. Случайно една нейна позната е била на кораба. Не я познавах, пък и Маги и аз бяхме много дискретни. Поне се опитвахме. До снощи мислех, че сме успели. В редките случаи, когато се разхождахме на палубата, спазвахме безопасно разстояние. Снимката е била направена по време на една от онези разходки. — Той погледна плика в ръката си. Снимката беше вътре. — Маги и аз стояхме настрани един от друг, но разстоянието не можеше да скрие чувствата ни. Самите ние не можехме да ги скрием, макар да се опитвахме. Познатата на Лилит изгаряла от нетърпение да й даде това разобличаващо доказателство.
Лилит, която бе мълчала за рака на гърдата си, докато празниците свършат.
— Тя не е казала нищо.
Тимъти се усмихна нежно — признание за благородството на съпругата му.
— Можеше да ми каже и сигурно щеше да го стори, ако не се бях върнал променен. Бях разбрал какво е любовта и осъзнах, че Лилит ме обича истински. Винаги ме е обичала, дори когато беше сгодена за Майкъл. През следващите няколко месеца, докато синът ни да се роди, аз обикнах Лилит. Това нямаше да се случи, ако не беше Маги. Любовта ми към майка ти събуди нещо у мен. И заради Маги, любовта ми към Лилит е силна и истинска. Лилит не е имала причина отново да се съмнява в мен.
„Точно както ти мислеше, мамо.“
— Лилит те позна в нощта на операцията на Тими. От години не бе поглеждала снимката, но образът на майка ти се бе запечатал в паметта й. Лилит не знаеше как да постъпи.
Но Тимъти Аскуит бе направил много за Кейтлин. Той бе построил Института по сърдечни заболявания и тайно стълбище, където в някой друг живот баща и дъщеря биха прекарали щастливи часове.
Тимъти Аскуит бе направил фонтан. Денем, когато Кейтлин беше на работа, озарените от слънчевите лъчи капки вода блестяха в златисто. А нощем, от апартамента си, тя виждаше разноцветните светлини, досущ като искрящи скъпоценни камъни. Любимият й цвят беше синьозеленият, оттенъкът на океана, където родителите й се бяха срещнали, танцували и обичали.
Но блестящите символи на искрящите води на океана не бяха достатъчни за Тимъти Аскуит. Нито преустройството на болницата, която се бе превърнала в дом за Кейтлин. Той знаеше, че тя копнее да има семейство.
Но какво семейство можеше да даде Тимъти на дъщеря си? Патрик, който й беше като брат, и близнак на Джеси, талантливият писател, когото Тимъти познаваше и уважаваше и знаеше, че страда от отчуждението с брат си? Тимъти Аскуит не можеше да режисира помирение между близнаците. Но можеше да уреди случайна среща по време на филмирането на „Крадец на сърца“.
Съдбата — заболяването на Патрик — се бе намесила, за да сближи отново близнаците. Но дори Патрик да не съществуваше, Тимъти пак щеше да избере Джеси да напише „Крадец на сърца“ — подаръкът за Кейтлин, тържеството на страстта и кариерата й — и това щеше да му даде възможност да вижда дъщеря си отново и отново.
— Лилит разбра, че няма да разкрия истината, без да съм научил предварително какво мислиш за мен. Нямах представа какво да направя — призна той. — Ако те бях поканил на чай и бях започнал да те разпитвам за родителите ти, това щеше да бъде много странно, нали? Можеше да те накарам да се почувстваш неудобно и да те притесня.
Но Лилит дискретно я бе попитала за тези неща. Кейтлин си спомни колко умело Лилит бе насочила разговора от семейство Аскуит към нейното. В края на краищата, Лилит имаше тайна мисия, която бе скрила дори от съпруга си.