— Тя напълно го заслужава.
— Никой не заслужава онова, което съм написал. Пък и няма смисъл да се конфронтирам с нея. Гейбриела никога няма да се отрече от обвиненията си. Не може да си го позволи. Историята с изнасилването я направи известна и може да бъде шансът й да обитава Белия дом.
— Основаващ се на лъжа.
— Лъжа, която е помогнала на много жертви на изнасилване. Благодарение на Гейбриела светът е малко по-безопасен за жените. За Риса.
— Но Риса се нуждае от теб и ти…
— И аз се нуждая от нея — призна той. — Но желанието ми е по-силно от нейното. Даниъл я обича и Стефани е чудесна майка. Освен това за Риса е важно да бъде с Холи. Всичко ще бъде наред с нея.
— А ти?
— Ще го понеса. — Устните му се разтеглиха в лека, но обезоръжаваща, сексапилна усмивка. На лицето му се изписа копнеж и болезнено желание. — Може би.
— Може би?
Усмивката му изчезна и копнежът се засили.
— Липсваше ми, Кейтлин.
— И ти ми липсваше.
— Не исках да те оставям. Но мислех, че ще бъде най-добре, ако замина. Излъгах те за онова, което съществува между нас и какво означаваш за мен, защото смятах, че така ще бъде по-лесно за теб. Знам, че подобна пресметната жестокост невинаги има желания ефект. Патрик би трябвало да ме ненавижда. Но той обвинява себе си. Поема вината ми. Патрик е добър човек… Ти също. — По лицето му премина сянка на гняв. — Но неизвестно защо реши, че не си достатъчно добра за мен.
— Ти можеш да притежаваш всяка жена, Джеси. Думите й предизвикаха учудване.
— Но аз не искам всяка.
— Не?
— Знаеш, че искам само теб, Кейтлин. Обичам те.
И през нощта, докато в далечината танцуваха искрящите, разноцветни капки на фонтана, Джеси й показа любовта, потребността и страстта си, които изпитваше от мига, в който я видя за пръв път. Любенето им бе изпълнено с радост.
— Трябваше да се върна по-рано — прошепна той.
— Върна се точно навреме — успокои го Кейтлин.
— Ами, забави ме пристигането на госпожа Лъвица.
Кейтлин се усмихна.
— Дойде ли? Ожениха ли се?
— Да. И са много щастливи.
— Ти ли извърши бракосъчетанието?
— Не. Нито гледах. Това е личен въпрос между двама. Оказа се, че лъвовете се женят първия път, когато се любят.
— Тогава ти би трябвало да си женен няколко пъти — пошегува се тя.
— Не. — Изражението му беше сериозно и изпълнено с любов. — Бих се оженил само веднъж, Кейтлин. За теб. Не съм обичал истински друга.
37.
Мауи
Четвъртък, 4 юли
— Не бях прав — каза й той в деня на сватбата.
— За какво, Патрик?
— Казах ти, че Джеси предпочита самотата и да тъгува необезпокояван. И никой не може да наруши самотата и тъгата му. Но грешах. Тъгата и самотата му изчезнаха… Заради теб.
— О, Патрик, аз…
— Не спори с мен, бъдеща снахо — усмихна се Патрик.
Те бяха изпълнили мисията си и пътуваха нагоре, по криволичещия път към имението на Джеси.
Патрик бе казал, че с Кейтлин и Аманда трябва да свършат нещо в последната минута. Джеси мигновено предложи да шофира, защото познаваше коварните завои по пътя. Но Патрик умело отказа, за да не разкрие изненадата. И Джеси се съгласи, без да задава въпроси.
Аманда спаси положението, като реши да не отива с Кейтлин и Патрик и да остане и помоли любезния домакин да й покаже градината.
После Аманда им разказа колко неспокоен е бил Джеси и как непрекъснато се е ослушвал, за да долови някакъв друг звук, освен шумоленето на листата на палмите и звучните песни на хилядите птици.
Двигателят на колата на Кейтлин и Патрик работеше почти безшумно, но Джеси чу, че се връщат.
Той забърза надолу по стълбите. Вратата на колата се отвори. Тя изскочи навън и хукна към него. Джеси я прегърна и прошепна:
— Риса!
Сетне коленичи, за да види блестящите й от радост очи.
— Здравей, сладко картофче. Нали ти трябва шаферка? — Момиченцето се усмихна толкова лъчезарно, че очите му се насълзиха.
— Да.
— Ами, ето ме! — Тя се поклони, сетне изражението й стана замислено. — Трябва отново да се виждаме, Джеси. Ако искаш.
— Знаеш, че искам.
— И аз. И ще бъде лесно, защото ще прекарваш много повече време в Лос Анджелис с Кейтлин. Но може ли понякога да идвам тук?
— Разбира се.
— И да доведа Холи?
— Да, стига…
Джеси погледна Кейтлин и Патрик и видя отговора на въпроса си в усмихнатите им лица.
Даниъл нямаше нищо против. После Кейтлин, Аманда и Патрик щяха да кажат на Джеси, че са обяснили истината на Даниъл. Аманда дори се бе подготвила да предложи доказателство от личен опит, по-убедително от професионалната й преценка — твърдата й вяра, че Джеси не е способен да извърши насилие над жени. Но не се наложи да произнесе нито дума.