Гласът му беше хрипкав от отрезвяването.
— Трогателно е колко сте загрижена за спасението на душата ми, мис Сноу. Но ако исках да чуя проповед, щях да отвлека свещеник. Май беше по-добре да се откажа от превръзката на очите и да ви затворя устата.
Но той подозираше, че очите й щяха да разбудят заспалите желания в тялото му с не по-малка сила от устните. От полуотворените устни, меки и податливи след опитните милувки на пръстите му. Тя бе реагирала на докосването му като котенце и той се запита каква ли щеше да бъде реакцията й, ако той бе осъществил заплахата си. Как щеше да се движи под него, какви думи щеше да мълви…
От гърлото му се изтръгна тихо проклятие. Трябваше да се откаже от тялото й, но да бъде проклет, ако се лиши от удоволствието да опита вкуса на изкусителните й устни. Наведе се над нея и леко прокара устни по нейните. Усети как те пламнаха под милувката му и не устоя на изкушените да опише контурите им с език. Тя беше готова за истинска целувка.
Някой заудря с юмрук по вратата.
— Седемдесет и четири оръдия от север, капитане! — Абсолютно спокойният тон на съобщението подчертаваше важността му. — Каналната флота, сър. Флагмански кораб „Аргонавт“.
3
Дуум се изправи и потисна ядното си проклятие. Коварните устни на пленницата му все още бяха полуотворени и блестяха от влажността на целувката му. За съжаление нямаше време да разбере докъде се простираха талантите й. Малката беше добра артистка и сигурно щеше да прояви дарбите си и в леглото.
Отново се прокле, че беше вкусил от изкусителната примамка и беше дал на Лусиен Сноу достатъчно време да се приближи до него с флагманския кораб на каналната флота. В продължение на един дълъг, страшен миг беше готов да захвърли остатъците от почтеността си зад борда и да просне момичето на леглото, за да преживее поне един кратък екстаз, преди да се опълчи срещу огъня на оръдията. Ала като видя треперещите й устни, съвестта, така упорито отричана, отново заговори в него.
Ами ако се лъжеше?
Ами ако „Отмъщение“ просто беше прекосил курса на „Аргонавт“?
Ами ако момичето не му е било пратено като примамка? Ами ако е недокоснато?
Не, сега не можеше да си позволи да утоли жаждата си, защото очакваше критичен сблъсък с флагманския кораб на кралската флота, носещ седемдесет и четири оръдия. „Тиберий“ беше просто придружаваща фрегата, следователно лесна плячка, и се бе предал без бой. „Аргонавт“ обаче нямаше да се хване на номерата му.
— Вдигни платната и завий! — заповяда гръмко той.
Кормчията му никога не бе поставял под въпрос заповед на капитана си, но този път пред вратата на кабината се възцари смаяно мълчание. След минута се чу смутено: „Тъй вярно, сър!“ и стъпките бавно се отдалечиха.
Дуум разчиташе на това, че мъглата и мистерията, които забулваха кораба му, щяха да му спечелят време. Той извади нож от джоба си, коленичи и преряза въжетата на момичето.
Изтръгната от сладкото замайване чрез допира на студения метал, Луси се сгърчи като от удар. Устните й все още тръпнеха от спомена за кратката, толкова сладостна среща с един недопустим грях.
Дуум работеше бързо с ножа. Широките, мускулести рамене докоснаха вътрешната страна на бедрата й, както беше коленичил пред нея. Топли пръсти обхванаха глезените й и ги задържаха, докато развиваше въжето.
Той взе ръцете й и ги разтри внимателно, за да възстанови кръвообращението.
— Както по всичко личи, ще имаме неочаквани гости. Приятели ли са ви?
Тя пое въздух и отговори.
— Но, но предполагам, че са ваши неприятели.
— Имам ги предостатъчно. — Умореният, мрачен тон я смути повече, отколкото беше готова да признае.
Той я изправи на крака, но отеклите й стъпала не можаха да я задържат. Тя се олюля и падна на гърдите му и Дуум трябваше да я хване за талията, за да предотврати падането. Устните им почти се докоснаха, дъхат им се смеси, телата им се задвижиха заедно в опасна хармония, която разтърси из основи добродетелния свят на Луси и накара времето да спре.
Подчинявайки се на някаква могъща воля и забравила всяка предпазливост, ръката й се плъзна нагоре и помилва забранената територия на лицето му. Той пое остро въздух, но не я спря. Връхчетата на пръстите й обхванаха брадичката му.
В този момент корабът направи завой и я отдели от него.
Скърцането на дебелите греди го отрезви. Той сграбчи ръката на Луси много по-грубо отпреди и я повлече към вратата.
Не й оставаше нищо друго, освен да се подчини на желязната хватка. Минаха по тесния коридор и при всеки завой тя се удряше болезнено в дървените стени.