Той се почувства още по-зле, когато му сервираха закуската със закъснение, защото рибата беше студена и безвкусна. Ордените, с които възнамеряваше да украси любимата си парадна униформа, за да свидетелства пред съда на Негово величество, още не бяха излъскани.
Проклетият Смити! Адмиралът захлупи с трясък сребърното плато за риба. Подлият предател работеше за десетима. И когато изчезна, остави огромна дупка в добре подреденото домакинство. Любимите му всекидневни ритуали отидоха по дяволите.
След като отстраним Клермон, замисли се той, бих могъл да върна иконома си вкъщи. Дотогава ще е забравил всичките си глупости. Смити щеше да се разчувства от съмнителната участ на горещо обичаната си Луси, освен това вече щеше да е привикнал към лауданума и адмиралът можеше да го държи в шах. Може би, продължи размишленията си Сноу, трябва да препоръчам на персонала в болницата да увеличи дозата. Зависимостта ще го направи по-податлив на внушенията ми.
Перспективата за добре подредено, блестящо бъдеще повдигна настроението му. Той се облече, като отказа помощта на недодялания дръвник, когото беше назначил за камериер. Когато остана доволен от отражението си в огледалото, извади от чекмеджето на писалището служебния си пистолет. Тежкото оръжие легна добре в ръката му.
Днес справедливостта щеше да победи. А пък ако съдът не се погрижеше за това, той щеше да го направи със собствената си ръка. Вече беше обещал значителна сума на надзирателите от Нюгейт. Ако съдът не произнесеше очакваната смъртна присъда, убийството на Клермон щеше да бъде представено като драматичен опит за бягство.
Той мушна пистолета под копринения ешарп и се огледа още веднъж в голямото огледало.
Всички щяха да помислят, че Клермон разкъсва веригите си и се опитва да се спаси с бягство. Негов свещен дълг беше хладнокръвно да застреля беглеца. Какво друго можеше да се очаква от национален герой?
33
Кевин Клермон се оказа отличен познавач на човешката природа.
В деня на процеса пейките и галериите в Олд Бейли бяха препълнени с привърженици на брат му, между които учудващо много жени. В цял Лондон, а може би и в страната, нямаше вестник, който да не е публикувал най-малко три драматични статии за Жерар Клермон и рискованата му спасителна акция. Всички единодушно подчертаваха, че пиратският капитан самоотвержено е спасил екипажа на „Кураж“ и благородно е пожертвал свободата си за краля и родината. Вестникарите имаха на разположение отличен материал за епос и капитан Дуум бе възвеличен като герой от Съри до Съфък.
— Ето го!
— Божичко, колко е красив!
Една от жените му подаде рисунката, за която беше платила честно заработено половин пени.
— Вземи ме със себе си, капитан Дуум! Няма защо да се тревожиш, че ще браня добродетелта си, защото нямам такава!
Навалицата избухна в смях, а Жерар продължи напред през редиците от свои почитатели, охраняван от двама въоръжени стражи. Той познаваше човешката природа много по-добре от брат си. Много добре знаеше, че същите тези хора утре по обед ще се съберат в Нюгейт с кошници за пикник и бутилки джин, за да присъстват на екзекуцията му.
Той благодари с елегантно кимване за приветствията на тълпата, като съвършено изобрази осъдения на гибел герой. Нали някой трябваше да се радва на този фарс, даже да не беше самият той.
Въодушевените викове от горната галерия извикаха на лицето му истинска усмивка. Там седеше екипажът му, за да проследи процеса във всички подробности.
— Прати ги в ада, капитане — изрева Там.
— Точно така, сър! — Пъдж му махна окуражително с яркочервената си кърпа.
Добре познатите лица го зарадваха и успокоиха. Този път щеше да предизвика съдбата, без да рискува екипажа си. Точно както бе поискал, кралят беше помилвал всички моряци от „Отмъщение“ заради геройската спасителна акция. Бяха ги накарали да се закълнат, че никога вече няма да се занимават с пиратство. Очевидно Негово величество се надяваше по този начин да укроти простолюдието, което вече бе провъзгласило Жерар за мъченик.
Липсваше единствено Аполон. Искането на Жерар да бъде представен пред съда от величествения африканец бе отхвърлено с учтиви извинения. Съдиите не повярваха, че един тъмнокож „дивак“ владее английски език, да не говорим, че умее да се аргументира по правни въпроси. Даже забраниха на Аполон да влезе в залата на съда, тъй като се бояха, че необичайната му външност и непредвидимият темперамент могат да предизвикат бунт. Вместо това предоставиха на Жерар съдебен служител с дребно мишо лице, пожълтяла перука и вонящ на джин дъх.