Жерар посрещна тази новина равнодушно. Защото нито той, нито адвокатът му нямаха право да викат свидетели или да ги подлагат на кръстосан разпит. Процесът беше просто формалност. Забавна прелюдия към екзекуцията.
Един от стражите го дръпна силно за белезниците, за да го принуди да продължи напред. Жерар дори не трепна. Войниците не можеха да знаят, че оковите вече не му причиняват болка. Отдавна беше свикнал с желязната им захапка.
Когато зае мястото си на пейката за обвиняемия, Жерар откри, че брат му си е извоювал място точно зад него и вече е приготвил любимите си подхвърлени коментари, което беше един от особените му таланти.
— Никога не си бях представял, че осъдените престъпници имат толкова добри шансове пред дамите — заговори с усмивка Кевин. — Очаквам много скоро да започнат да хвърлят бельото си в краката ти.
— Няма да им се разсърдя. Но още не съм осъден.
Ала когато вратите се отвориха и в залата тържествено влезе адмирал Лусиен Сноу, накичен с блестящи ордени, ресните на еполетите строго колосани, Жерар разбра, че осъждането му беше само въпрос на време. Оглушителна какофония от дюдюкане и свиркане откъм галериите придружи адмирала до мястото му. Мъжете и жените затропаха с крака, зарадвани от възможността да изразят протеста си.
Слабичкият съдебен служител напразно се опита да укроти развилнялата се тълпа. Ала много скоро присъстващите замлъкнаха, впечатлени от появата на нов свидетел. Всички протегнаха шии, за да хвърлят поглед към обекта на любопитството си. Даже съдебните заседатели рискуваха плах поглед отстрани.
На вратата стоеше Лусинда Сноу, облечена в скромна бяла рокля. Тънките ръкавици и копринените панделки на елегантния шиньон също бяха ослепително бели. Крехките й рамене бяха загърнати във вълнена пелерина, на дясната й ръка висеше елегантна чантичка. Жерар усети как устата му пресъхна от копнеж да я докосне.
За голямо негово облекчение присъстващите в залата изчакаха мълчаливо, докато тя зае мястото до баща си. Никой не се осмели да подвикне нещо неприлично, нито да свирне. Адмиралът явно не се зарадва да я види, но друго не можеше и да се очаква.
— Какво казва пресата? — попита шепнешком Жерар, не можейки да откъсне поглед от своята любов. — Лошо ли се отнасят към нея?
Без да обръща внимание на заплашителните погледи на стражите, Кевин се наведе над рамото на Жерар, за да е сигурен, че никой друг няма да чуе думите му.
— Отначало много им се искаше да я изобразят като паднало момиче. Но грижливо инсценираните й публични изяви на различни вечери или театрални представления промениха мнението на вестникарите. Както сам виждаш, тя се държи като лейди, която няма какво да крие, и го прави дяволски убедително. — Той се ухили дръзко и добави: — Носят се слухове, че е устоявала с желязно самообладание на наглите ти опити да я завладееш и дори е рискувала живота си. Много скоро ще я възвеличат като новия образец на добродетелно момиче, като бастион на целомъдрието, като пазителка на…
— О, я млъкни! — изохка Жерар. — Вече разбрах какво искаш да ми кажеш.
Иронията на Кевин не беше в състояние да го развесели. Докато Луси излагаше на показ геройски опазеното си целомъдрие в лондонските салони, той беше оцелял в тъмното подземие само защото непрестанно си представяше прекрасното й тяло, кожата, посипана със златните песъчинки от брега на Тенерифе. Единствено ехото на гласа й, подрезгавял от любов и страст, беше достатъчно силно да заглуши дрънченето на веригите.
Но днес в съдебната зала нямаше и следа от онова страстно същество. Луси изглеждаше по-красива от всякога, хладна и далечна… и като че ли жадуваше да го види на бесилката.
Лицето му потъмня. Може би най-сетне беше разбрала, че малко оставаше и собствената й лебедова шия да бъде стегната във въжето на палача. Всъщност би трябвало да се чувства облекчен. Беше станало точно така, както той искаше. Луси беше избегнала скандала и можеше да се надява на добро бъдеще, да се омъжи за почтен човек и да се радва на живота. Не й беше нужен мъж, на когото оставаха по-малко от дванадесет часа живот. Защо тогава изпита диво желание да извие красивата й малка шийка, преди сам да увисне на въжето?
— Ако продължаваш да я гледаш така мрачно, ще нанесеш непоправима вреда на доброто й име — прошепна предупредително Кевин.
Жерар отмести поглед и приглади брадата си с трепереща ръка. Когато адмиралът бе повикан да свидетелства, той едва потисна проклятието си. Как щеше да понесе бомбастичните тиради на този тип без капка от прекрасното кафе на Смити? Ей сега щеше да заспи.