Как ли успява да изглежда впечатлена, след като сигурно е слушала тези истории десетки пъти? — запита се Клермон. Вярно, тя обожаваше баща си и всяка дума, казана от него, беше свещена като Библията. Никой не би повярвал, че това кротко момиченце е всъщност една малка тиранка, която още на разсъмване го бе повикала в къщата, за да спаси бедната й игла за коса, паднала в една цепка на пода. Той поднесе към устните си чашата с кафе, за да скрие ухилването си.
— Още малко кафе, сър?
Както винаги, Жерар се учуди на безшумната поява на Смити. Икономът все повече го изкарваше от нерви с умението си да бъде навсякъде. Веднъж едва не заби в главата му лъжицата за супа.
Скоро след тази неприятна случка той съжали дълбоко за поведението си, защото, след като разбра, че охранителят на младата мис се отвращава от хладкия бульон, който в къщата на адмирала се сервираше като чай, Смити започна всяка сутрин да му приготвя голяма кана със силно колумбийско кафе и го преследваше навсякъде с нея.
Жерар удостои Смити с благодарен поглед и му позволи да напълни чашата му до ръба. Топлейки ръцете си в горещия порцелан, той се помоли ароматната напитка да го съживи и да го накара да се съсредоточи.
— … точно в годината, когато старият Джордж най-сетне преглътна гордостта си и ме въздигна в рицарско звание — казваше тъкмо адмиралът. — Бедничкият едва не полудя, че синът на обикновен гражданин е спасил кралския му живот. Мисля, че това стана през осемдесета година. Или през осемдесет и първа?
— През осемдесет и втора, сър — намеси се Смити. — След благородната ви жертва в битката при Садрас.
— О, да, Садрас! — Споменът за миналото величие овлажни очите му. Жерар стисна здраво зъби, защото беше готов да скочи и да го удуши.
Перото на Луси хвърчеше по хартията, а укорителният й поглед му напомни, че е занемарил задълженията си. След галантното му обещание да прегледа цялата мухлясала кореспонденция на адмирала и да я подреди по имена и дати тя не го оставяше на мира. Засега беше успял само да разбере, че повечето приятели на Лусиен Сноу бяха също така важни и надменни като него.
— … и когато на разсъмване мъглата се вдигна, изведнъж се видях изправен срещу гладните гърла на осемдесет и шест френски оръдия! Какво друго ми оставаше, освен да дам заповед за атака и…
— Хиляда седемстотин шестдесет и девета — прекъсна го Жерар, преди да се е впуснал в объркано описание на поредната досадна морска битка. — Това ли е годината на злощастното ви раняване, сър? — Той примигна като бухал, използвайки невинното изражение, което му придаваха очилата.
Адмиралът вдигна вежди. Перото на Луси спря да скърца. Смити избърса един безупречно блестящ глобус и умело избягна погледа на Жерар.
Никой не смееше да прекъсва адмирала.
Жерар премисли набързо перспективите си за бъдещето.
Най-добре беше да поласкае самолюбието на работодателя си. Той стана и заобиколи писалището на Луси, като че вече не можеше да издържа седнал.
— В един от разказите ви е казано, че бедрото ви било пробито от парче олово, но вие сте отказали да предадете командването другиму. Презрели сте адските болки, заповядали сте да ви вържат за голямата мачта и сте повели моряците към победата.
— Дай кутията, Смити — изграчи адмиралът.
Икономът изтича до големия шкаф за документи и извади богато украсена месингова кутия. Жерар приседна на ръба на писалището зад Луси, опитвайки се да не вдъхва лимонения аромат на косата й и да не вижда подозрителния блясък в очите й.
Смити тържествено връчи кутията на адмирала, който със същата тържественост я отключи с ключа, който висеше на шията му. Отвори я и Жерар веднага си представи два дуелни пистолета. Май адмиралът просто щеше да го застреля за безсрамието му.
— Държавни тайни на Адмиралтейството — пошепна Луси, чиято глава беше до лакътя му. — Даже Смити няма ключ за тази кутия. — Почтителният й тон го вбеси.
Вместо пистолет адмиралът извади от кутията стар, пожълтял вестник.
— Вероятно това е съобщението, което сте прочели. Боя се, че малко са преувеличили смелостта ми. Без смелата подкрепа на командващите офицери никога нямаше да доведа битката докрай.
Без да губи време, адмиралът се впусна в детайлно описание на онази велика битка в Средиземно море, която беше сложила край на кариерата му във военната флота, и перото на Луси отново захвърча по хартията.
Никой не заподозря, че въпреки изписаното на лицето му дълбоко внимание и промърморваните от време на време думи на одобрение и възхищение Жерар не чу нито дума от тази реч. Цялото му внимание беше съсредоточено върху блестящата кутия, останала отворена на масичката пред адмирала.