Уви се в тъмния си халат, стегна колана и се измъкна безшумно от стаята си. Спъна се в сандалките, които беше оставила в коридора, прескочи ги и слезе на пръсти по стълбата, като се държеше за парапета и затаяваше дъх на всяко стъпало. Винаги се чувстваше виновна, когато напускаше стаята си след времето, определено за сън.
Тя премина бързо през пустото фоайе, покрай затворените врати, които извеждаха нанякъде като спиците на гигантско кормило. Бюстът на адмирала я изгледа мрачно от поставката си. Тя избягна лунната светлина, която падаше през големия прозорец, и ускори крачка, за да стигне по-скоро до библиотеката. Бързо да вземе статива си, преди баща й да се е върнал. Той непременно щеше да я наругае, че се е осмелила да проникне без разрешение в свещеното му царство.
Тя опипа с треперещи пръсти за бравата, очаквайки да усети гладък, хладен месинг. Вместо това пръстите й се сключиха около нещо топло и грапаво, което със сигурност принадлежеше към човешката порода. Преди да е успяла да изпищи, ръката вече беше притисната към устата й и я избута назад, докато се удари в дървената ламперия.
Лунен лъч проби нощните сенки и Луси разбра, че нападателят, който я заплашваше с вдигнат пистолет, беше обектът на грешните й фантазии.
9
— Исках да видя какво може да ви накара да изпищите.
Луси вдигна поглед към охранителя си. Клермон не бързаше да махне ръката си от устата й, нито пистолета от шията. Тя усещаше лудото биене на пулса си под стоманената милувка на оръжието. Очевидно мистър Клермон не беше от мъжете, които първо даваха предупредителен изстрел пред носа. Зад стъклата на очилата му светеше гняв, който предвещаваше близка буря.
Луси се размърда неспокойно. Грапавата му ръка остана още няколко секунди върху устата й, след което я пусна.
Тя хвърли бърз поглед към пистолета и си спомни с брутална яснота всички унижения, на които го беше подложила през изминалата седмица. Преглътна тежко и дулото трепна.
— Ако стреляте по мен, татко ще ви намали заплатата.
Клермон спокойно свали оръжието и го прибра в джоба си.
— Няма да ми е приятно да ме понижат в градинар, след като съм имал честта да бъда ваш личен слуга.
Той не носеше нито шалче на врата, нито жилетка. Смачканият жакет беше наметнат върху ризата, което представляваше скандално несъобразяване с правилата на приличието. Луси изпита благодарност, че баща й не е в къщата. Той мразеше небрежното облекло и несъмнено щеше да наругае здравата Клермон. Или да му наложи наказание, след което трябваше да ходи гол, за да не измъчва изранения си задник.
Тази неприлична мисъл я шокира и тя побърза да се въоръжи с равнодушие. Това й се удаде по-трудно, отколкото й се искаше да признае, защото смущаващата представа беше съвсем прясна, а лунната светлина продължаваше да се плъзга изкушаващо по гъстата кестенява коса на охранителя й.
Луси посегна към копчетата на халата си. Само до преди няколко минути той й се струваше дори прекалено затворен, но сега, под пронизващия поглед на Клермон, се беше превърнал в дяволско изкушение.
— Мога ли да попитам, мистър Клермон, защо се промъквате в къщата в този късен час?
— Върша си работата — отговори хладно той. — Всяка нощ проверявам дали всичко е наред. Вратите, прозорците…
Луси скептично вдигна вежди.
— Защо влязохте в библиотеката?
— Хванахте ме, мис Сноу, признавам. — Той се наведе над нея и съзаклятнически прошепна в ухото й: — Обичам да чета.
Луси изхъмка презрително.
— В библиотеката на баща ми няма романи. Той събира само сериозни произведения.
— Тогава ви моля да ме извините, мис. Трябва да огледам градината, преди да се оттегля.
Той се обърна рязко и излезе. Луси вдигна глава, изненадана от пробождането, което усети в сърцето след внезапното му изчезване. Не искаше да остане сама в тъмното фоайе, не искаше да тича обратно по пустите коридори към стаята си. Празнотата в гърдите се превърна в болезнен копнеж.
— Мистър Клермон?
Плахият й глас го накара да се обърне. Идеше му да я изругае. Защо това неземно същество, полужена-полудете, се появяваше всеки път в най-неподходящия момент и осуетяваше плановете му? Все още усещаше студените, крехки пръсти върху ръката си. Когато я избута под лунната светлина и видя сладката смесица от коприна и кадифе, с които беше облечена, кръвта се отля от бучащия му череп към други, още по-ирационални части на тялото му. Отново си припомни откога не беше имал жена и си каза, че дори Смити в женски дрехи сигурно щеше да го изкуши.
Той се обърна към нея и всяко мускулче по тялото му се напрегна. Беше убеден, че тя е вирнала господарски брадичка и на устните й вече напира нова заповед: да пренесе домашните й пантофки до стаята й между зъбите си или да изпразни нощното гърне.