Луси се задави с хапката си. Той и подаде кърпичка и я потупа по гърба.
— Пошегувах се. Имали ли сте куче в детството си?
Тя избърса навлажнените си очи.
— О, не. Баща ми не желае домашни животни.
— Даже за вечеря?
Луси отново се задави, този път от смях. Клермон й подаде стомничката.
Тя се опита да си поеме въздух и махна в знак на отказ.
— Не употребявам алкохол, сър. Той отслабва моралните устои.
Мъжът се изсмя и поднесе стомничката към устните си.
— Ако знаете колко сте права…
Тя навлажни с език пресъхналите си устни.
— Но тази вечер май ще опитам една мъничка глътчица…
Жерар й подаде стомната. Преди да отпие, тя несъзнателно изтри ръба й и в следващия миг се почувства неловко. Колебливо вдигна очи и срещна развеселения му поглед.
— Не се притеснявайте, Луси. Болестите, от които страдам, не са заразни.
Бузите й пламнаха от смущение. Тя отпи голяма глътка и направи гримаса. Питието беше горчиво, но пък приятно топло. Тя му върна стомничката, той я завъртя и предизвикателно отпи точно от мястото, където се бяха допрели устните й. После облиза една капка с върха на езика си.
Замаяна от интимния жест, Луси посегна към сладките.
Клермон я хвана за китката.
— О, не, не бива да правите това. Като ваш охранител аз съм длъжен да опитам пръв. Може би тези сладки са… — той понижи драматично глас — … отровни.
Той отхапа едно парченце и й подаде сладката. Луси посегна да я вземе, но той я оттегли светкавично. Изкусителното парченце се появи отново само на сантиметър от устата й. В очите й светна гняв. Никой преди него не се беше осмелявал да я дразни. Трябваше да му отхапе пръстите заедно със сладкиша.
Ала женският инстинкт, за чието съществуване дори не беше подозирала, й подсказа по-коварен реванш. Тя пренебрегна чистата страна на сладката, която й поднасяше Клермон, и отхапа точно от мястото, където преди това се бяха докоснали устните му. Зъбите й се забиха дълбоко в сипкавото тесто. Тя затвори очи и въздъхна тихо, когато забранената сладост се разтопи на езика й.
Когато Клермон прокара пръст по устната й, за да изтрие следите от канела, тя отвори смаяно очи.
— О, боже, мистър Клермон! — изохка тя. — Стъклата на очилата ви са замъглени!
— Сигурно е от мъглата — отговори тихо той и оттегли ръката си.
Преди да е успял да се отдръпне, Луси внимателно свали очилата от носа му, за да ги изтрие в полата си.
Ала щом погледна в незащитените от стъклата очи, тя забрави света около себе си, забрави миналото и бъдещето.
Защо досега го беше смятала за мъж със спокоен темперамент? Защо го наричаше безобиден и дори невинен? До днес се гордееше със способността си да преценява правилно хората. Ужасната заблуда я разтърси и подкопа сериозно съпротивителната й сила. Бляскавото кафяво на очите му беше самият грях, гъстите, чувствено извити мигли олицетворяваха изкушението. Пръстите й веднага закопняха да помилват тези мигли, не по-малко великолепни от всички сладки неща на седалката. Сравнението беше повече от странно, но й се стори съвсем на място.
Ала необичайната ранимост, която се четеше в очите му, не й позволи да го докосне. И го направи по-опасен от всякога.
Той явно виждаше много по-добре без очилата си. Луси беше свикнала да гледат през нея, като че беше невидима. Не беше свикнала някой да гледа в нея. Изпитателният му поглед проби хладната й фасада и той погледна право в душата на самотното момиче, което се криеше зад нея.
Сетивата й се събудиха с мъчителна бавност. Тя осъзна колко мокра и студена беше роклята й, как необичайно ухаеха влажните й коси, колко уединена беше дъждовната полянка, колко малко беше разстоянието между устните им.
Очевидно адмиралът е бил напълно прав, като през цялото време се е съмнявал в моралната й устойчивост. Тя се намираше в повече от компрометираща ситуация, в която бе попаднала по своя вина. Ако този мъж пожелаеше да се възползва от лекомислието й, тя нямаше да има сили да му устои.
— Луси?
Тя преглътна тежко. Беше готова да му даде всичко, което той поискаше, дори душата си.
— Да, мистър Клермон?
— Бихте ли ми върнали очилата? Без тях съм сляп като прилеп.
Луси примигна и не повярва на очите си. Пронизващият поглед на Клермон беше изчезнал. Той ловко измъкна очилата си от безкръвните й пръсти.
Не й остана време да размисли за това странно превъплъщение, защото охранителят й изигра перфектна пародия на адмирала, като употреби едно от хлебчетата вместо лула. Луси трябваше да го укори за липсата на уважение, но вместо това се смееше весело с пълна уста.