Ала не беше очаквал да усети в ръцете си такива разкошни форми, не беше очаквал и треперещото отдаване, с което тя падна в артистичната му прегръдка. Тялото му веднага реагира на близостта й, той го прати по дяволите и се прокле за глупостта си. Докосна с устни косите й, вдъхна дълбоко аромата на сапун и се наслади на копринената им мекота.
— Не! — Нещастният й шепот трогна сърцето му. — Не обичам да ме докосват.
Той потърка буза в кадифено мекото слепоочие и изохка дрезгаво, когато тялото й безпомощно се притисна към неговото.
— Това не е истина, Луси. Напротив, веднага разбрах, че много обичате да ви докосват.
За да й докажат правотата на тези думи, пръстите му разделиха диплите на халата. Скицникът падна на пода и разкри пред очите му величествена шхуна, изникнала сякаш от нищото. На носа й се четеше една единствена, безпощадно ясна дума:
Отмъщение.
12
Вцепенена в ръцете на Клермон, Луси се взираше в рисунката. Прегръдката му се промени едва забележимо: ръката под гърдите и се стегна и я притисна неумолимо към мускулестото тяло. Дъхът му отекваше в ухото й като далечна гръмотевица.
Поразена от силата му, от властното му мъжко излъчване, Луси се разтрепери. Закопня да се обърне към него, да се притисне до гърдите му и да му предложи отворените си устни като жертвен дар за езически бог — и се засрами от себе си. Един цял живот в сянката на адмирала не беше достатъчен да я направи неуязвима срещу тази ранимост, срещу страха да се подчини на чуждата воля. Тя си припомни, че и друг път беше танцувала този опасен танц, в друго време, на друго място, и затвори замаяно очи.
— Престанете! Причинявате ми болка! — излъга тя и отчаяно се опита да се пребори със себе си.
Той я пусна така рязко, че тя изпита угризения на съвестта и за миг повярва, че тя, а не той, му бе причинила болка. Все още треперейки, тя посегна към скицника, но Жерар го изтръгна от ръцете й с ярост, която й показа, че вече не си играеха безобидно на котка и мишка.
— Какво означава това, по дяволите? — Той присви очи и продължи да прелиства рисунките, като въпреки възбудата си внимаваше да не смачка или изцапа страниците.
Луси не отговори. Знаеше какво следваше сега. Скица след скица все призрачният кораб, който я преследваше от мига, в който бе пробил мъглата на фантазията й. „Отмъщение“ пред тиквената глава на есенната луна. „Отмъщение“ на гребена на планина от облаци. „Отмъщение“ понесен от вълните. „Отмъщение“ с целия такелаж, потопен от светкавиците в ледено сребро.
Гласът на Клермон пресекваше от гняв.
— Каква разлика с кротките ви морски пейзажи! Тези рисунки направо се пръскат от страст и възвишеност.
Изведнъж той замлъкна и мълчанието му беше много по-страшно от предишното трескаво търсене. Когато се обърна към нея, Луси извика сподавено. Това беше повече от гняв. Тъмните светкавици на очите му принизиха постоянните гневни изблици на баща й до инфантилна сръдня. Той направи крачка към нея и тя отстъпи назад.
Луси опря гръб на стената и се огледа отчаяно. Вече беше готова да повика Смити, когато Клермон запита изненадващо меко:
— Кажете ми, мис Сноу, много ли луди е имало във вашето семейство?
Тя пое дълбоко дъх и нервно попипа деколтето на халата си.
— Не разбирам за какво говорите. Това са просто рисунки. Без никакво значение.
Той й показа една от скиците. Мъж, по-скоро дух, отколкото реален, обгърнат в мъгла. По лицето призрачни сенки на такелаж.
— Това е той, нали? Горещо обичаният от вас капитан Дуум.
Тя сведе глава и се взря в рисунката, като че никога не я беше виждала.
— Не знам. Може да бъде всеки.
Пронизващият поглед на Клермон опари нежната й кожа.
— Имате ли представа какво означава това? — попита тихо той. — Съзнавате ли в каква опасност сте? Да не мислите, че Дуум може да си позволи да ви остави жива, ако научи за тези рисунки? — Гласът му подрезгавя.
— Наистина ли си го мислите?
Луси се сгърчи като от удар. Клермон изсъска някакво проклятие, отдалечи се от нея и зарови ръце в косата си.
— Вие очевидно сте решена да превърнете задачата ми в истинско предизвикателство, мис Сноу. Представям си колко благодарни ще ви бъдат кралските офицери, ако ги снабдите с тези детайлни рисунки. Щом ги разпространят, вашият жалък животец няма да струпа и пукнат цент. — Той се обърна отново към нея. — Адмиралът сигурно е много щастлив, че сте поставили таланта си в служба на такава благородна кауза.