Когато никой не отвори вратичката, Луси почука с дръжката на ветрилото си по предното прозорче.
Веднага се появи лицето на Фен, кръгло като тиква и вечно ухилено.
— Простете, мис. Налага се да почакаме. Голямо движение, голяма бъркотия.
Луси грабна чантичката си.
— Ако пропусна първата сцена, Силви няма да ми прости. Остават само няколко пресечки. Ще идем пеша.
— Не ви съветвам, мис Сноу — проговори Клермон, без да се обърне.
Точно затова ще го направя, каза си ядно тя.
— Джон! Помогнете ми да сляза.
Вместо луничавия слуга вратичката отвори самият Клермон. Движението беше толкова рязко, че едва не я изтръгна от пантите. Луси не беше подготвена за топлината, която я заля изведнъж. Линията на недоволство около устата на охранителя й не можеше да развали силното впечатление от лицето му. Обзе я диво желание да го докосне, да прокара върховете на пръстите си по устните му, да заличи тънката линия.
— Наистина не ви съветвам да вървите пеша — повтори той. — В тази навалица ще ми е трудно да ви пазя.
— Глупости, мистър Клермон. Аз имам голямо доверие във вашите способности.
Той не се помръдна от мястото си, нито й подаде ръка и тя беше принудена да се мушне покрай него, за да слезе от каретата. Краткият допир на телата им я замая. Без да усеща студения бриз, който нахлу под тънката й наметка, тя забърза напред и Клермон нямаше друг избор, освен да я последва. Вече се беше стъмнило и малкото запалени улични Фенери не можеха да разпръснат мрака.
Когато минаха първата пресечка, Луси изпусна ветрилото си и спря.
— Ще бъдете ли така любезен да вдигнете ветрилото ми? — помоли тя.
Той го направи и го тикна в ръката й. Преди следващата пресечка чантичката се изплъзна от пръстите и.
— Боже, колко съм несръчна. — Тя го погледна умолително. — Бихте ли…
Той издиша шумно и от устата му излезе облак пара. Предусещайки победата си, Луси закрачи към тъмния вход на близката книжарница, докато Клермон се наведе за чантата. Беше толкова увлечена в играта, че не забеляза трите тъмни фигури, които тичаха към съседната врата.
Тъкмо когато Клермон се изправи, Луси вече беше зад следващия ъгъл и се озърна назад. Клермон я търсеше с поглед в навалицата. Загриженото му лице я засрами, но тя се опита да си втълпи, че той беше загрижен по-скоро за следващото си месечно възнаграждение, отколкото за нея. Тъкмо повдигна края на пелерината си, за да изтича до следващото скривалище, когато една ръка я улови за лакътя. Лъхна я приятен мирис на море.
Лицето на Клермон издаваше мрачна решителност. Той я поведе бързо обратно към каретата.
Тя се препъваше безпомощно в дългите си поли, съзнавайки, че минувачите ги зяпат любопитно.
— Къде отиваме? Театърът е в обратна посока.
— Няма да ходим на театър. Връщате се вкъщи. Аз изпълнявам задачата си, но ако продължавате да се държите като разглезено хлапе, не ми остава нищо друго, освен наистина да се отнасям с вас като с дете.
— Вие сте ми охранител, а не бавачка! — Луси напразно се опита да остане на мястото си.
— Веднага престанете! Успяхте да превърнете глупостта си в публичен спектакъл. Скандал ли искате да предизвикате?
Без да каже нито дума повече, той я бутна в една пуста уличка и Луси се уплаши не на шега. Изведнъж успокояващата глъчка на навалицата остана някъде много далеч.
Когато я обърна към себе си, без да сваля ръка от лакътя й, тя разбра, че бе постигнала целта си. Равнодушието бе отстъпило място на луд гняв. Той застана пред нея в целия си великански ръст, добре познатите й черти полускрити в сенките. Топлото, меко тяло вече не беше убежище, а заплаха.
Това не беше фантомът от среднощните й фантазии, когото зората прогонваше. Това беше мъж от плът и кръв — съвършената мъжественост, калена от годините на изпитания.
В триумфа на Луси се примеси горчив вкус. Можеше само да гледа нагоре към него и да крие треперенето си.
— Нали не искате да навредите на безукорното име на баща си, мис Сноу? — изсъска през зъби той. — Тръгвате ли с мен, или трябва да ви отнеса до каретата? Защото — кълна се в бога — аз ще го направя!
Луси замислено издаде напред долната си устна, но адмиралът много отдавна я беше научил, че не е позор да капитулираш, когато противникът е по-добре въоръжен и има числено превъзходство. Случаят с мистър Клермон беше точно такъв.
— Е, добре — въздъхна тихо тя.
Той се обърна и тръгна към изхода на уличката, убеден, че тя ще го последва. Ала поражението й вдъхна смелост и тя изпусна ръкавицата си на калдъръма.
— Но първо ми вдигнете ръкавицата!
Клермон се обърна като ужилен и погледна невярващо коприненото парцалче, хвърлено помежду им като покана за дуел. На лицето му изгря недоверчива усмивка. Това изражение стресна Луси повече от гнева му. Тя направи крачка назад и се удари в мръсна тухлена стена.