Клермон я посочи с пръст.
— Вие сама ще вдигнете проклетата си ръкавичка, мила моя. От днес нататък ще държите гергефа със собствените си ръчички и сама ще острите проклетите си моливи. Писна ми да ме разкарвате насам-натам. Аз не съм ви бавачка, нито камериерка. Свободна сте да правите, каквото искате — даже да се върнете разплакана при баща си. Той напълно заслужава дъщеря като вас, както и вие заслужавате баща като него. — Той й хвърли чантичката и Луси успя да я хване в последния миг, за да не падне в калта. — Напускам ви!
Когато се обърна да си върви и широките му рамене закриха слабата светлина на Фенерите, Луси бе обзета от паника. Ами ако той наистина си отидеше? Ами ако потънеше в навалицата и изчезнеше от живота й така внезапно, както се беше появил? Усети болезнено пробождане в сърцето.
Тя огледа трескаво пустата уличка и отчаяно затърси претекст да го задържи.
— Не можете да ме изоставите така! — извика тя. — Ами ако капитан Дуум ме отвлече?
Той направи подигравателен жест.
— Ако питате мен, за вас няма опасност. Ще се моля господ да бъде милостив към бедния човечец.
Новата обида накара Луси да забрави страха и да събере последните остатъци от гордостта си.
— Вашето заявление за напускане не е прието, мистър Клермон. Вие сте уволнен!
Жерар изчезна зад ъгъла на улицата.
Радостта й от това, че бе имала последната дума, изчезна ведно с ентусиазма. Тя се облегна на стената, чувствайки се сам сама на света. Не се беше чувствала така зле, откакто беше забила ножчето за писма на баща си в нищо неподозиращото рамо на Дуум. Не само беше причинила зло на друг човек, но беше наранила смъртоносно и самата себе си.
Всъщност имам причина да празнувам, внуши си гневно тя. Нали през цялото време беше искала точно това. Да се отърве от Клермон. Да го накара да напусне и да си възвърне независимостта. Частния живот. Самотата.
Тя обърна лице към стената. Твърде късно бе разбрала, че й беше по-лесно да понася равнодушието на Клермон, отколкото отсъствието му.
Точно от този момент се възползва почернялото небе, за да изсипе над земята леден дъжд. Едрите капки намокриха тънката пелерина и развалиха официалната й одежда. Луси беше толкова съкрушена от собствената си беда, че изобщо не забеляза заплашителните фигури, които изскочиха от сенките.
— Отърва ли се най-после от оня изискан господин, момиче?
Луси се обърна рязко и видя насреща си уста, пълна с почернели, изпочупени зъби. Тя се намръщи от вонята, изтри дъжда от очите си и видя в уличката две мръсни, окъсани мъжки фигури.
Вторият, чиято дълга мазна коса беше пристегната на тила с тънко въженце, я изгледа съчувствено.
— Не тъгувай, момиче. Ние може да нямаме толкова пари като него, но пък знаем как да доставим удоволствие на една дама.
Само преди секунди Луси беше сигурна, че е достигнала дъното на живота си. Беше посветила цялото си съществуване на приличието, а сега я бяха взели за една от уличниците от задните лондонски улички. Явно се беше заразила от извратения хумор на мистър Клермон, защото вместо да избухне в плач, едва не се задуши от пристъп на безпомощен смях.
Объркана от странната смесица от отчаяние и надменност, тя отново изтри дъжда от очите си.
— Боя се, че сте сбъркали адреса, джентълмени.
— Ние не сме джентълмени — включи се в разговора тих, заплашителен глас. — А ти не си лейди.
Когато от сянката се отдели трета фигура, Луси спря да се смее. Тясното лице беше остро изсечено и хитро като на лисица.
Жадно святкащият поглед се устреми към чантичката на Луси, издута от копринена кърпичка и часовник.
— Ние нямаме нито пени, ти обаче имаш достатъчно, затова ще ни платиш за услугите. Струваме си парите, нали, момчета? Всички женски досега са го казвали.
Грубият смях опъна нервите й. Слепоочията й пулсираха болезнено. Тя се придвижи предпазливо към изхода на уличката, но мъжете й препречиха пътя. Нямаше дори чадърче, с което да се зашити. А проклетият й охранител, който беше длъжен да я пази, точно сега бе решил да напусне.
Тя се пребори със сковаващия страх, изписа на устните си предизвикателна усмивка и размаха чантичката си пред гладните очи на мъжа с лисичето лице. Брадичката му се разтресе от радост.
— Даже тримата заедно не струвате толкова пари — проговори надменно тя.
Мъжът посегна да хване плячката. Зарадвана от солидната тежест на часовника си, Луси размаха чантичката си и улучи нападателя в ухото. Ала преди да е успяла да избяга, другите двама се нахвърлиха върху нея и я събориха на калдъръма сред бъркотия от ръце, крака и шумяща коприна.