Облегнат на стената, Жерар чакаше Луси да излезе от уличката. Тя сигурно се цупеше и чакаше той да се върне, за да я помоли за прошка и да вдигне скъпоценната й ръкавица. Колкото повече осъзнаваше какво върши, толкова повече се самопрезираше — да си играе на охранител, и то с такъв талант и отдаденост, че сам беше започнал да си вярва. Как би могъл да защитава Луси, след като именно той беше най-голямата опасност за нея?
Той вдигна глава към небето и остави ледения дъжд да се лее по лицето му. Но това не охлади гнева му. Беше време да сложи край на тази смешна игра. Беше наясно с това, откакто видя дяволските рисунки на Луси и изслуша страстната й реч в защита на капитан Дуум. Колко жалко, че скандалният пиратски капитан никога нямаше да оцени по достойнство лоялността на адмиралската дъщеря!
Той се отдели от стената. Всъщност беше възнамерявал да съпроводи младата си господарка до дома й, но сега реши да я зареже на улицата. Все някак щеше да намери пътя до каретата си.
Трябваше да бъде благодарен, че този фарс е останал зад гърба му. Опитваше се да си внуши това, докато сваляше очилата си и ги пъхаше в джоба. Тръгна надолу по улицата, но в главата му нахлуваха все нови и нови неканени спомени: как бе наметнал Луси със сюртука си… как я нахрани с бонбони… как я притисна толкова силно до себе си, че тя стана част от него… И сега, след като известно време беше живял близо до нея, болката от загубата беше непоносима.
Не беше нужно да се напряга, за да си представи как се беше притиснала до него в тънката си рокля през онази нощ и как той я взе в прегръдките си. Отново усети влажната й коса да гъделичка бузите му. Помириса нежния аромат на сапуна, стоплен от тайните кътчета на тялото й, който бе запалил пожар у него. Слабините му веднага реагираха. Сам си бе наложил това наказание.
Той ускори крачка. Макар че не искаше да има нищо общо с мис Сноу, още не бе приключил сметките си с баща й. Коравият ръб на пистолета притискаше ребрата му.
Зад него се чу приглушен вик и той спря. Хората минаваха бързо покрай него, стреснати от мрачната му физиономия.
— Принцесата вероятно иска да й постеля одеяло, за да не си изцапа хубавите обущенца — изръмжа той. — Съжалявам, ваше височество, но аз бях дотук.
Опитвайки се да пренебрегне неприятното свиване в стомаха, той продължи напред с решителни крачки. Вече нямаше да се прави на рицар за Лусинда Сноу.
Той спря изведнъж. Защото над дрезгавата глъчка на множеството беше долетял вик, който никога не бе вярвал, че ще чуе. Едно единствено име, погълнато от вик на ужас, от който кръвта застина във вените му.
Жерар!
13
Силата на първия удар на Жерар срещу нападателите разтърси Луси като залп от широката страна на боен кораб със седемдесет и четири оръдия.
Без да смее да си поеме дъх, тя се измъкна от преплетените ръце и крака и се сви до стената. Твърде уплашена, за да може да спре треперенето си, тя загърна раменете си с разкъсаната пелерина, глуха за всичко наоколо, освен за неудържимото тракане на зъбите си.
Охранителят й обработваше нападателите със студена прецизност. Сграбчи единия за дългата мазна коса и удари лицето му в близката стена. Мъжът нададе болезнен вик и се свлече върху мръсния калдъръм.
Вторият се хвърли върху Жерар изотзад. Луси поиска да го предупреди, но гласът отказа да й служи. Дрезгавият й писък и без това беше излишен, защото Жерар, надарен с острия инстинкт на роден борец, се обърна точно навреме и юмрукът му удари лицето на мъжа с такава сила, че изби и последните остатъци от гнилите му зъби. Побеснелият уличен разбойник имаше глупостта да извади нож и отново да предизвика врага. Ала преди назъбеното острие да е стигнало до лицето му, Клермон го бе сграбчил за китката и безпощадно я изви. Чу се силно пращене. Луси затвори очи. Но ги отвори само след секунди, защото следващият шум беше много по-страшен.
Жерар стоеше с разкрачени крака върху калдъръма. Само блестящият пистолет в ръката му беше по-убийствен от самия него. Луси престана да трепери. Едва сега бе разбрала колко опасен е охранителят й, но вместо да се гърчи от отвращение, тя изпита гордост за него.
Мъжът, когото Жерар беше взел на мушка, беше бандитът с лисичето лице, който се беше възползвал от дързостта на другарите си, за да се измъкне към края на уличката.
Като видя смъртоносното оръжие, той вдигна умолително ръце.
— Милост, мистър — изхленчи той. — Нямате причина да стреляте по мен. Не сме искали да сторим зло на малката лейди. Помислихме си, че сте се позабавлявали с нея и че няма да имате нищо против, ако и ние получим своя дял.