Безизразното лице на Жерар се изкриви подигравателно.
— Точно там ти е грешката, приятелче. Не позволявам друг мъж да се докосва до онова, което ми принадлежи.
Той очевидно блъфираше и Луси не се разсърди на арогантната забележка. Точно обратното, побиха я странни тръпки.
Ръката с оръжието се стегна и в продължение на една дълга секунда Луси повярва, че Жерар хладнокръвно ще застреля противника си. В следващия миг обаче той отпусна бавно пистолета и мъжът се втурна да бяга презглава.
Студеният, тежък пистолет се залюля в ръката на Жерар. Ледена буца гняв тежеше в душата му и забавяше ударите на сърцето му. Всеки удар звънеше като корабна камбана, предвещаваща гибел. Той буквално усещаше кръвта, вкусваше опияняващия аромат на насилието на езика си. През бученето в ушите му проникнаха смехове и мръсни забележки на френски и испански, тъпият удар на ботуш, който го улучи в ребрата, безсилното дрънчене на веригите. Една ръка предпазливо подръпна ревера му.
Той се обърна с все още издути от гняв гърди.
— Добре ли сте? — пошепна Луси.
Отново го заля вълна от самопрезрение. Той беше нает да защитава тази жена, а сега тя беше тази, която го докосваше и го гледаше с очи, изпълнени с нежна загриженост.
Тя трепереше силно и зъбите й тракаха неудържимо. Разбърканата коса беше нападала по лицето й. Тъмни петна загрозяваха нежната кожа на скулите и правеха очите й още по-огромни. Ръката й трескаво стискаше разкъсаната наметка, сякаш трябваше да предпази тялото й не само от студа.
Смелостта, с която тя преглъщаше сълзите си, го засрами и разтопи ледената буца в гърдите му. Изпита нещо, което беше изпитвал само веднъж в живота си. Пламтяща топлина. Всепроникваща нежност. Властно желание да закриля един човек. Опасна ранимост.
Той мушна пистолета в джоба си и посегна към нея, но отвратителните петна по ръцете му го накараха да спре. Кървави петна. От чужда кръв.
Може би така беше по-добре. Може би за Луси беше от полза да види истинската му същност, която можеха да й покажат само отвратителните петна. Тя беше длъжна да се отдръпне отвратено от мъжа, който се бе проявил като насилник.
Какво беше учудването му, когато тя се хвърли в прегръдката му, скри лице в шалчето на врата му и се вкопчи като удавница в него, сякаш никога вече нямаше да го пусне.
Това доказателство за абсолютно доверие го завари напълно неподготвен. Той я обгърна с ръце. Забрави кървавите петна, зарови пръсти във влажните й коси и дрезгаво зашепна успокоителни думи, някои ясни и отчетливи, други абсолютно безсмислени. Шепотът му не беше в състояние да успокои силното й треперене, затова я взе на ръце и вдигна качулката на главата й, за да я предпази от студения дъжд.
Въпреки лошото време в края на уличката се бяха насъбрали любопитни зрители. Мълвата за интересното сбиване бе събудила апетит за още. За да не излага Луси на ненужни приказки, Жерар се прехвърли през тухлената стена. По-късно щеше да има време за угризения на съвестта. Никога нямаше да си прости, че беше оставил поверената му девойка съвсем сама в тази опасна уличка.
Сега обаче трябваше да я отведе на топло, сухо и усамотено място. В Йона не беше добре за нея. Подозренията и назидателните речи на баща й правеха дома им затвор, а не убежище. Затова се отдалечи от каретата и се запъти към примамливите светлини на близкия хан.
Когато влезе в кръчмата, придружен от вятър и дъжд, плешивият гостилничар тъкмо бършеше тезгяха. Шепата гости, заели местата най-близо до камината, вдигнаха изненадано очи от картите и канчетата с бира.
При вида на младата дама в ръцете на Жерар гостилничарят ядно запрати парцала в ъгъла.
— Няма да позволя това, уважаеми господине! Ние сме почтено заведение и не искаме да имаме нищо общо с такива като вас!
Луси вдигна глава от гърдите на Жерар и се огледа стреснато. Без да се трогва от враждебността на гостилничаря, Жерар извади от джоба си тежка кожена кесия и я хвърли на тезгяха. Звънтежът на монетите беше толкова силен, че въпреки замаяността си Луси се запита откъде охранителят й имаше толкова пари. Адмиралът не беше особено великодушен към слугите си.
За чест на гостилничаря трябва да кажем, че не взе веднага кесията, макар че много му се искаше. Вместо това примигна, за да прогони моралните си съмнения, и даде предимство на чисто търговската си пресметливост.
— Леглата са прясно застлани, сър. Искате ли да ви донеса ейл?
— Топла вода и горещо кафе — нареди Жерар със самочувствие на мъж, чиито нареждания се изпълняват незабавно. — И се погрижете да не ни смущават.