Луси отново избухна в плач. Ръцете му се сключиха около нея толкова собственически, че той се стресна. Надяваше се, че е сложил край на глупашката й влюбеност в Дуум, но дори само името му предизвика буен изблик на чувства.
— Не плачи — пошепна в косите й той. — Дуум не струва сълзите ти.
Луси вдигна поглед и в очите й вече нямаше тъга, а веселие. Гърленият й смях свари Жерар напълно неподготвен. Чарът й го замая.
— Вече говорите като Силви — обясни Луси. — Колкото и да ми е мъчно, ще се наложи да й кажа истината. Аз не съм неустрашимата героиня, излязла от роман на мистър Еджуърт. Срещата ми с Дуум беше фиаско — от началото до края.
Фиаско? Като си представи жестоката съдба, която можеше да я сполети в безсъвестните ръце на Дуум, Жерар потрепери.
Той впи поглед в нея, сякаш я виждаше за първи път. Разрешената коса. Розовото връхче на носа. Сивите очи, все още блестящи от пролените сълзи. Погледът му се плъзна надолу по шията, където бледата кожа беше загрозена от тъмна рязка.
Без да съзнава какво прави, той прокара палец по белега.
— Мръсник — прошепна с презрение той, без да се разбере кого имаше предвид — мъжа, който й бе сторил това, баща й или самия себе си.
Кожата й се стопли под милувката му. Той се наведе и нежно притисна устни към рязката. Главата й падна назад и косата й се разсипа като коприна върху ръцете му. Никога не си беше представял, че лимоните могат да ухаят толкова сладко. Ала те не утолиха глада му, точно обратното, само възбудиха апетита му за прекрасната кожа под устните му.
Тялото й вибрираше все по-силно. Той вдигна глава, замаян от извивката на разголената й шия, от зачервените бузи и полуотворените устни. Тя стискаше очи, сякаш искаше да отрече случващото се, да си внуши, че до нея беше единствено призрачният любовник от сънищата й.
Бавно, замъглени от съмнение, очите й се отвориха. Тя помилва слепоочията му, свали очилата от носа му и отново разкри ранимостта му.
— Мистър Клермон? — А после като шепот, излязъл от съня: — Жерар?
Когато устата му завладя нейната, очилата се изплъзнаха от треперещите й пръсти и паднаха на леглото. Устните му се плъзгаха върху нейните съвсем леко. Дишането им се съедини, сърцата им, телата им станаха едно. Необичайната близост я разтрепери. Той зарови пръсти в косата й и отметна главата й назад, защото тази поза му даваше повече свобода. Устата му си играеше с устните й, стремейки се да ги оформи по своя воля. Много скоро устните й се отвориха и разкриха пред милващия му език най-тайните кътчета на устата й.
Целувката я опияни. Вкусът му беше дори по-силен от аромата му — като пресни коледни сладки или топло ябълково вино в мразовита зимна вечер, като чаша кафе в пристанището на далечен екзотичен град. Противоречивите усещания я обгърнаха в мъгла от чувствено опиянение. Топлият му език очерта контурите на устните й с такава изкусителна нежност, че Луси прати по дяволите всички съмнения и му отговори със същото.
Жерар се наслаждаваше на разтапящата сладост на устата й, питайки се дали можеш да си позволи да продължи по-нататък. Тази дръзка представа запали в слабините му буен пожар. Той прокле необузданите фантазии, които го бяха спасявали през годините на принудително въздържание, и реши да се задоволи с целувката й. Инстинктът му подсказваше, че ако я вземеше сега, щеше да я загуби.
Неспособен да понася повече плахите й нежности, Жерар се отдръпна от нея — от страх, че сладкото мъчение можеше да го накара да загуби контрол над себе си.
Без да изпуска ръцете му, Луси се облегна назад и се взря изпитателно в незащитените от очилата очи. В сърцето му се надигна мрачно предчувствие и той осъзна, че вероятно беше направил съдбоносна грешка.
— Какво има? — попита той с подчертана небрежност.
— Тъкмо си мислех… — отвърна дрезгаво тя, — … тъкмо си мислех, че целувате съвсем различно от капитан Дуум.
Жерар избухна в смях. Трябваше да се ядоса, но изпитваше само облекчение. Устните й все още бяха влажни от целувката му. Той ги изтри с палец, опитвайки се да проумее загадъчната й реакция.
— Адмиралът не ви ли е научил, че не е прилично да сравнявате мъжките целувки? Досега бяха твърдо убеден, че Дуум се е държал с вас като джентълмен. Този човек все повече ме разочарова.
И двамата изпитваха потребност да забравят Дуум.
— Но той щеше да ме… — промълви безпомощно Луси, но Жерар не й даде време да обясни. Хвана лицето й с две ръце и завладя устата й в хищна целувка, която не знаеше милост и я превърна в пленница.
— Искате ли да ми кажете още нещо за капитан Дуум? — попита меко той, когато чу въздишката й. После нежно помилва тила й и предизвика в тялото й сладостни тръпки.