От тавана висяха на златни шнурове малки кристални звезди, имитиращи снежинки. В тях се отразяваха безброй светлини и Луси усети болка в очите. Кому беше хрумнала безумната идея да пусне зимата в балната зала, след като целият свят навън беше застинал в мразовитата й хватка?
Лорд Хауъл и баща й се отдалечиха, за да обсъдят скандалното решение на Наполеон да се провъзгласи за пожизнен Пръв консул, и оставиха Луси сама на стълбището. Под звуците на „Марионетки, движени от невидимите конци на кадрила“, по венецианската мозайка на пода се носеха маскирани двойки.
Луси откри Силви, която си пробиваше път през танцуващите с братчето си Гилиън на ръце, и изохка уплашено. За разлика от майка си Силви още не се беше научила да приема грубостите със светска учтивост.
Семейство Хауъл беше на мнение, че децата съществуват на този свят не само за да гледат и да слушат, но и да бъдат глезени без мяра. Дебеличкият Гилиън беше маскиран със средновековно монашеско расо, препасано с въже. Един от по-големите му братя беше залепил на голата му главичка тонзура от конски косми. Когато момченцето тайно от сестра си грабна няколко сварени скариди от таблата на минаващия лакей и ги глътна наведнъж, Луси едва не се засмя с глас.
Ала още първите думи на Силви я върнаха в студената действителност.
— Ах, ето те и теб, Луси! Вече се питах дали изобщо ще дойдеш. А къде е красивият мистър Клермон?
Стомахът на Луси се сви на топка. От страх да не избухне в сълзи на обществено място, тя се освободи бързо от ухаещата на мента прегръдка на Силви.
— Нямам представа къде е мистър Клермон. Вероятно при другите слуги, където му е мястото. Струва ми се неподходящо да се крие зад палмите и да плаши гостите на майка ти.
Силви премести значителната тежест на Гилиън на другия си хълбок и той продължи усърдно да скубе розови перца от костюма й.
— Но нали трябва да те пази!
Невинният й въпрос предизвика цяла серия представи: как Жерар я притисна към топлите си гърди, пренесе я през леещия се дъжд и уви краката й с вехто одеяло. Как притисна устни върху белега на шията й, като че целувката му притежаваше лечебна сила.
— Желаят ли дамите шампанско? — Гласът на лакея я изтръгна от мечтанията.
— Още не, Дейвид — отговори Силви, която познаваше отношението на Луси към алкохола. — Може би малко по-късно, когато…
— Много ви благодаря, с удоволствие ще го опитам — отговори Луси и Силви я зяпна смаяно. Даже Гилиън изглеждаше слисан, когато Луси взе чаша от таблата и я изпразни на един дъх.
Леко киселият вкус погъделичка носа й. Благотворна топлина се разля по тялото й и почти успя да угаси парещото желание.
— Знаеш ли, Силви, аз изобщо не се нуждая от защитата на мистър Клермон — отговори с грейнало лице тя и остави чашата на таблата. — Тази вечер съм с баща си. Когато съм с него, нямам нужда от никого другиго.
Силви погледна невярващо след приятелката си, която смело си проби път през навалицата и се запъти към униформените господа, които следяха страхопочтително всяка дума на адмирала. Всички забелязаха как потъмня лицето му, когато дъщеря му внезапно го подръпна за ръкава. Ала Луси не се отдръпна и в крайна сметка той бе принуден галантно да й предложи ръката си и да я отведе да танцуват. В противен случай дори най-запалените му почитатели щяха да го обявят за недодялан селяк.
Силви извади с отсъстващ вид едно изгризано перце от устата на Гилиън и се запита дали причината беше в шампанското, или в очите на Луси блестяха истински сълзи, докато се гушеше в ръцете на адмирала.
Жерар едва устоя на изкушението да удари с юмрук по заледеното стъкло. Лусинда Сноу беше отново там, където й беше мястото. В прегръдката на татенцето.
Той знаеше какво е истинското положение и въпреки това се поддаде на магията, която излъчваха двамата. Лекото куцукане на адмирала придаваше трагична нотка на величествените му движения. В безупречната си униформа, накичена с ордени, Сноу приличаше на средновековен владетел, завърнал се от кръстоносен поход. Някога Жерар уважаваше хората като него. Тогава би дал всичко, за да бъде един от тях.
Сякаш белязана от същия наивен копнеж, Луси внимателно поправи един изкривен орден.
Илюзиите на Жерар по отношение на кралската флота се разпръснаха много скоро, когато Лусиен Сноу — под фалшивия предлог, че се е спънал, — рязко отблъсна дъщеря си. Той остави Луси сама насред балната зала и се запъти към изхода, като спря само веднъж, за да се сбогува учтиво с лорд и лейди Хауъл. Гордо вирнатата брадичка на Луси не беше достатъчна да заличи болката, която й причини баща й, като избяга от компанията й.