Жерар се изкуши да го последва. Но беше достатъчно дълго в Йона, за да знае къде търсеше убежище старото копеле.
Погледът му се върна към дъщерята на адмирала. Умната Луси се беше отказала от маскараден костюм и носеше класическа рокля в гръцки стил с маска от същата бяла коприна. Златна диадема минаваше през средата на челото и пристягаше косата. От фигурата й струеше тиха тъга, неотделима част от нея като лимоновата есенция, с която се парфюмираше. Той усещаше мириса дори в този миг, когато двамата бяха разделени от непроницаема стъклена стена.
Луси изчезна в безбрежното море от ярки светлини и смеещи се хора. Като дете Жерар можеше само да мечтае за такива празненства. Те бяха далечни като самотната звезда, която проблясваше през черните, натежали от дъжд облаци. Недействителни като огромния океан, който съществуваше само във фантазията му. Недостижими като небето или любовта на жена на име Луси Сноу.
Смелото признание на Луси ехтеше в сърцето му като горчиво-сладка мелодия. Той стисна ръце в юмруци и отново изпита онова сляпо, яростно честолюбие, което веднъж вече му беше струвало свободата и името. Досегашният му живот го беше лишил от безброй нощи като тази. Този път нямаше да го позволи. Само една открадната нощ, и сладкият спомен щеше да го придружава през целия му живот.
Той огледа недоволно износения панталон и охлузените ботуши. Що за маскарад беше това, по дяволите! Най-долният от всички слуги. Подчиненият на Луси Сноу.
— Хей, момко! Можете ли да ми помогнете?
Към него куцукаше мъж в безупречно вечерно облекло.
— Струва ми се, че стъпих в нещо ужасно — продължи той с толкова гъгнещ тон, та Жерар веднага заподозря, че черното домино притиска носа му. — Колко пъти съм предупреждавал лорд Хауъл, че проклетите му спаниели цапат! По-добре отглеждайте мастифи, казвах му. Тези глезени дребосъци нямат никакви маниери. Дали ще намерите парцал, за да изтрия обувките си? И без това съм ужасно закъснял.
Очевидно мъжът го беше сбъркал с някой от прислужниците на лорд Хауъл, може би с градинар или лакей. Жерар беше готов да каже на надутия пуяк да си оближе обувките, но изведнъж млъкна. Огледа непознатия от блестящо бялото, съвършено завързано шалче на врата до стесняващите се към глезените панталони. После хвърли бърз, питащ поглед към небето и смирено призна, че не заслужаваше чак такъв късмет.
— Хайде, побързайте, няма да ви чакам цяла нощ — извика мъжът и приглади дантелените си маншети. — Ще се задоволя и с кърпичката ви. Ще ми помогнете ли или не?
Жерар примигна зад стъклата на очилата си и се усмихна като хищна котка.
— Елате малко по-насам, сър. Мисля, че попаднахте на най-подходящия човек.
Единадесет годишният брат на Силви я настъпи и Луси простена задавено.
— Извинявай — промърмори момчето и бузите му пламнаха. — Надявам се учителят ми по танц да не ме е видял, защото ще ми издърпа ушите.
— Кажи му, че грешката е била моя — предложи с усмивка тя и помилва черните му къдрици, които бяха точно под брадичката й.
— Не бих могъл да кажа такова нещо, мис Луси — отговори момчето и вдигна към нея възхитен поглед. — Вие най-добрата танцьорка, а и сте имали смелостта да се изправите срещу капитан Дуум.
В този момент Луси го настъпи по пръстите и малкият едва не извика. Как би могла да обясни на сериозното малко момче, че един мъж от плът и кръв бе прогонил приказния капитан Дуум там, където му беше мястото — в най-тъмния ъгъл на фантазията й.
Не знаейки какво да отговори, тя се извини любезно и тръгна да си търси нова чаша шампанско. Когато откри лорд Хауъл, който пак претърсваше навалицата, за да я открие, тя побърза да се скрие зад група оживено разговарящи гости. За да компенсират Луси за грубото поведение на адмирала, Силви и майка й бяха наредили на мъжете от клана Хауъл да я канят поред на танц и Луси вече се боеше, че много скоро ще се озове сред танцуващите с Гилиън на ръце.
Много й се искаше да избяга от изнервящите приказки и оглушителната музика, но единственото й убежище беше каретата, а това означаваше да се изправи очи в очи с Жерар Клермон без съмнителната защита на адмирала. При тази перспектива бузите й се оцветиха в тъмночервено.
След като се убеди, че никой не я наблюдава, тя грабна чаша шампанско от една забравена табла и жадно я изпи на един дъх. Ала когато я остави, разбра, че беше допуснала ужасна грешка.