Защото някой я наблюдаваше.
На перваза на близката камина се беше облегнал непознат мъж в безупречно ушит вечерен костюм и черна маска. Елегантен — и опасен. Той изкриви развеселено уста, вдигна чашата си с шампанско и подигравателно я поздрави.
Стресната, че бе станала жертва на такова безсрамно кокетство, Луси се скри между танцуващите и се опита да изчезне в бъркотията. Ала когато погледна през рамо, непознатият все още беше там.
И я наблюдаваше. Горещият му поглед помилва голите й рамене.
Обзе я необяснима паника. Почувства се като в капан, невинна жертва на мистериозен ловец. Беше толкова отчаяна, че измъкна осемгодишния брат на Силви Кристофър от кръга на приятелите му.
— Танцувай с мен — изсъска тя. — Или ще кажа на учителя ти по танц да ти издърпа ушите.
— Ама аз… аз още нямам учител по танц, мис Луси — заекна момчето.
— Тогава аз лично ще ти издърпам ушите.
Кристофър разбра, че е излишно да протестира. Младата дама, която беше имала смелостта да се изправи срещу капитан Дуум, заслужаваше уважение. Докато двамата се препъваха тромаво в ритъма на валса, Луси се стараеше да прави ситни стъпки, за да се нагоди към крачетата на Кристофър. Тя погледна над рамото му към камината и сърцето й направи огромен скок, като откри наблизо един мъж, но той я погледна лениво с бледосини очи изпод черната маска. Два или три пъти реши, че е забелязала обезпокояващия непознат, но той всеки път изчезваше светкавично. Загадъчно. Невероятно. Предизвикателно.
— Мис Луси?
— Да, Крис! — отвърна с отсъстващ вид тя и се надигна на пръсти, за да види по-надалече.
— Музиката спря. Може ли да си отида?
Луси сведе глава към ангелското му личице.
— Естествено. Много ти благодаря, Крис. Ти си истински малък кавалер.
Момчето се поклони несръчно и ушите му пламнаха от смущение. После забърза към хихикащите си приятели, съпроводен от меланхоличната въздишка на Луси. След като се беше освободила от нежеланото внимание на маскирания си обожател, тя се почувства още по-зле отпреди. Реши да избяга от фарса, в който се беше превърнала тази вечер, но широка мъжка гръд й пресече пътя и пред лицето й се появи кристална чаша с искрящо питие.
— Шампанско? — Силният баритон ускори пулса й. Решена да натрие носа на наглия Дон Жуан, тя му обърна гръб и се опита да забрави, че тъкмо той я беше видял да опразва на един дъх пълна чаша шампанско. Сигурно я беше помислил за пияница.
— Не, благодаря, сър, аз не пия алкохол.
Гласът му беше копринено-мек, изкусителен и толкова близо до ухото й, че топлият му дъх раздвижи фините косъмчета на слепоочието.
— Много правилно отношение, бих казал. Нямаме намерение да отслабим моралните ви устои, нали, мис Сноу?
Луси се обърна като ужилена. Лешниковите очи под черната маска я приковаха на мястото й. Надежда и гняв забушуваха в сърцето й. Устните й вече бяха оформили възмутеното „О!“, ала преди да е произнесла злобната си реч, Жерар бе поднесъл чашата с шампанско към устните й. Погледите им се срещнаха и тя без колебание изпи виното на един дъх.
Жерар не се нуждаеше от шампанско. Опияняваше се само от гледката на лебедовата шия, грациозно опъната, от изкусителното връхче на езика й, което облиза последната капчица от ъгълчето на устата.
Той завъртя крехката чаша между пръстите си и устните му се изкривиха в развеселена усмивка.
— Трябваше да ви принудя да замълчите, преди да ме издадете, но не посмях да ви целуна, защото щяхме да предизвикаме обществен скандал.
— Не по-малко скандално е да ме поите с шампанско. — Лудо биещото сърце на Луси уличи в лъжа бодрия й тон. — Опасно е да се подкопават моралните устои.
— Така ли, и за кого? За вас или за мен?
Той разтвори ръце и я покани да споделят риска. Луси се хвърли в прегръдката му и класовите различия, които ги разделяха, се стопиха в небитието. Жерар я поведе в ритъма на валса с вродена елегантност, напук на традициите.
Венецианската мозайка на пода се люлееше под краката им като палубата на величествен кораб. Луси се потопи изцяло в такта на музиката и топлината на прегръдката му.
— Къде се научихте да танцувате така добре? — попита тя и вдигна глава към него.
Той я дари с една от загадъчните си усмивки, които всеки път я объркваха.
— В моята професия трябва да имаш много таланти.
Луси имаше чувството, че сетивата й са били опаковани в памук и едва сега са се събудили за живот. Всяко усещане беше силно и отчетливо. Всяка нота на виенския валс отекваше в сърцето й, ликуваща и тайнствена. Сладката топлина на шампанското отпускаше последователно всеки нерв и мускул. Тя усещаше бедрата на Жерар и силната му ръка на гърба си, която я водеше без усилие и в най-сложните фигури.