Тя отметна глава назад и отговори на неизреченото предизвикателство със смела, подканваща усмивка.
В полезрението й непрекъснато попадаха хора, които правеха път на шеметно носещата се двойка. Много от тях, включително баща й, наричаха валса връх на поквареността и настояваха да бъде забранен. Луси съзнаваше, че поведението й щеше да скандализира много от гостите. Помнеше думите на баща си, че изисканото общество било шокирано от маниерите на майка й. Но тази вечер мнението на другите й беше напълно безразлично.
Имаше чувството, че двамата с Жерар бяха затворени в мехурче шампанско. Те бяха единствените човешки същества в арктическата страна на чудесата. Кристалните снежинки блещукаха над главите им като звезди в индиговосинята шир на среднощния океан.
Гостите в залата наблюдаваха смаяно красивата двойка. Никой не можеше да повярва, че това пулсиращо от живот момиче, което се носеше с такава лекота в обятията на непознатия, наистина беше безличната, мрачна дъщеря на Лусиен Сноу.
Бузите на Луси пламтяха, сивите очи святкаха от щастие. Когато усмихнато склони глава към партньора си, на бузата й се появи дръзка трапчинка. Младите джентълмени не я изпускаха от очи и често-често се сбутваха с лакти. Никой досега не беше нарекъл Лусинда Сноу красива. Едва тази вечер им стана ясно, че тя не беше обикновена красавица. Притежаваше класическа, извън времето красота и очевидно бе влюбена в непознатия мъж, който я притискаше скандално плътно до себе си.
— Велики боже! — пошепна смаяно Силви и огледа партньора на Луси от блестящата коса до излъсканите обувки. — Кой е този непознат красавец?
— Нямам ни най-малка представа. — Майка й отпусна лорнета и челото й се набръчка. — Джъстис, не смяташ ли, че е по-добре да се намесиш? След като баща й ни напусна с такава бързина, ти си длъжен да го заместиш.
Лорд Хауъл поклати глава.
— Няма да й разваля вечерта. Само небето знае колко малко радост е имало през живота си бедното момиче, докато Лусиен Сноу се посвещаваше изцяло в служба на Негово величество.
Гилиън, който забравен смучеше палеца си по липса на нещо по-вкусно, дръпна сестра си за полата. Ала Силви беше толкова заета да наблюдава приятелката си и непознатия й обожател, че изобщо не му обърна внимание.
Малкият Кристофър дотича със стиснати юмруци.
— Да ида ли да го набия, татко? Няма да допусна мис Луси да бъде компрометирана от някакъв непознат!
Валсът свърши, последните ноти отекнаха величествено в залата. Гилиън отново дръпна Силви за полата, но тя го погали с отсъстващ вид и зачака с трепет по-нататъшните събития. Може би мистериозният чужденец щеше да се осмели да сложи край на магията с целувка?
Гилиън не се интересуваше от целувки. Цялото му внимание беше приковано във фигурата, която тихо слизаше по стълбата. Мъжът също забеляза малкото момченце, ококорило очи насреща му, и умолително сложи пръст на устата си.
Точно тогава Гилиън извади пръст от устата си, посочи новодошлия и изрече първите разбираеми думи в краткия си живот:
— Виж, Силви, виж! Капитан Дуум!
15
Радостният вик на Гилиън бе последван от звук, който гостите на лорд Хауъл не бяха чували никога досега — веселия, звънък като камбанка смях на Лусинда Сноу. Непознатият на стълбите се закова на място. Вниманието на множеството стана капан за него. Мъжът сякаш беше слязъл от плаката на някоя пиратска мелодрама в кралския цирк. От ужасната клапа на окото до дългата сплъстена брада и шестте железа в колана през гърдите — той бе използвал всички клишета на човечеството по темата пирати, и то с такава ужасяваща липса на вкус, че даже лейди Хауъл се потърси от отвращение.
Липсваше му само абордажният нож между зъбите или фитилът под смачканата шапка. Ако беше влязъл със собствената си глава под мишница, щеше да мине за призрака на Блекбърд.
Той нямаше нищо общо с елегантния, безсъвестен воин, отвлякъл Луси на борда на „Отмъщение“, както тя нямаше нищо общо с безстрашните героини от романите на мистър Еджуърт.
Луси се вкопчи в ръката на Жерар и отново се засмя.
— О, много съжалявам, но това е вече прекалено! Този нещастник няма нищо общо с капитан Дуум.
Мускулестата му ръка беше странно вцепенена.
— И аз съм на това мнение.
Луси вече хълцаше от смях.
— Ами ако адмиралът беше останал тук? Можете ли да си представите как щеше да възприеме тази сцена?