— Естествено, че си го представям.
Луси разбра, че Жерар изобщо не се беше развеселил от появата на маскирания, както нямаше да се развесели и баща й.
Очите под маската бяха присвити в тесни цепки, фактът, че този път по изключение гневът му не беше насочен срещу нея, беше толкова приятен, че тя не се притесни ни най-малко.
Гостите благодариха на новодошлия с учтиви ръкопляскания. Оркестърът поде военен марш, а момчетата на Хауъл отидоха да отгледат по-отблизо причудливия пират.
— Извинете ме. — Жерар се отдели от Луси. — Ще проверя дали домакинът ни няма нужда от помощ, за да изхвърли този тип.
Луси тръгна бавно след него и с учудване установи, че не беше много сигурна в краката си. Макар че валсът беше свършил, тя имаше чувството, че балната зала продължава да се върти. Май не беше наред с главата. Тя затисна с ръка устата си, за да скрие хихикането си.
— Ей, приятелчета! — изрева пиратът, когато момчетата го наобиколиха. — Чумата да ме тръшне, ако съм виждал други такива хубави деца от тази страна на Мадагаскар! Кой от вас ще се наеме пръв при мен?
Кристофър Хауъл вдигна плахо ръка.
— Аз, сър, ако нямате нищо против.
Силви също се беше приближила към братята си. Гилиън докопа един кичур от пиратската брада и моментално го пъхна в устата си.
Пиратът погъделичка момченцето по корема.
— Не си падам много по деца. Най-много за вечеря. — Той изпрати въздушна целувка на Силви и се поклони. — И за десерт едно хубаво момиче.
Силви се изчерви, докато братята й се превиваха от смях. Лорд Хауъл се опита да надзърне под изпокъсаната клапа на окото.
— Това си ти, Жоржи, признай си! Можеше спокойно да се появиш само с маска. Положил си толкова усилия само за да позабавляваш децата! Като че и без това не са достатъчно глезени!
Лейн, най-смелият от всички, едва навършил четиринадесет години, грабна един от старинните пистолети и погледна в дулото.
— Впечатляващо, татко! Готов съм да повярвам, че е истински. — Той се прицели в майка си.
Жерар изтръгна пистолета от ръката на момчето. Луси беше единствената, която не бе заблудена от усмивката му.
— Разбира се, че е истински. Иначе този жалък подлец нямаше да може да воюва срещу флотата на Негово величество.
Той заби дулото на пистолета в корема на непознатия и мнимият пират простена от болка.
Добродушната усмивка изчезна от лицето на лорд Хауъл. Беше познал Жерар. Той погледна загрижено към Луси, но тя му се усмихна в отговор и си каза, че на млади години приятелят на баща й без съмнение е бил много хубав мъж. Макар не и наполовина толкова красив като нейния охранител.
— Клермон? — попита лорд Хауъл, за да се увери в предположението си, и изпъна гръб. — Господи, тази нощ крие всевъзможни изненади!
— Още не сте видели всичко, сър. — Жерар направи кратък поклон. — Простете нахлуването ми, но реших, че най-практично е да се смеся с гостите и да не изпускам мис Сноу от поглед.
— Наистина ли е необходимо? Това е светско събитие и не мога да си представя, че нашата Луси е заплашена от сериозна опасност. Най-много да се спъне в някое от кучетата ми.
— Ще се изненадате много, сър, като разберете в какви опасности може да попадне нашата Луси.
В разговора се намеси пиратът.
— И аз съм на това мнение, сър. Момичето трябва да бъде пазено от негодници като мен. Постоянно съм на лов за красиви млади дами, които отвличам на кораба си. — Той хвърли съзаклятнически поглед към Силви и в зеленото му око блесна злоба.
Силви избухна в смях и лорд Хауъл се присъедини към нея, макар и малко нервно.
Запленена от играта, Луси се промъкна покрай Жерар, подръпна златната халка на ухото му и му намигна предизвикателно.
— И какво правите с отвлечените момичета, приятелю?
Пиратът се учуди на дръзкия въпрос не по-малко от Хауълови. Жерар улови ръката й и я стисна заповеднически.
— По-добре да оставим някои неща на фантазията, мис Сноу. Историите за подобни злодеяния не са предназначени за нежни уши като вашите. Аз съм професионалист. Аз ще разпитам този човек.
Той обърна Луси към Силви, замъкна пирата нагоре по стълбите и го бутна в една празна ниша.
— Какво ще го правите сега? — попита възбудено Кристофър. — Ще му ударите ли четиридесет удара с камшик, за да изтръгнете тайните му?
Жерар оголи зъби в заплашителна гримаса.
— Само ако окаже съпротива.
Лейди Хауъл вдигна лорнета си и тъжно поклати глава.
— Който и да е, този човек има отвратителен вкус и не разбира нищо от мода. Никога не бях виждала толкова зле маскиран пират.
Гостите скоро загубиха интерес към пирата, но Луси продължи да наблюдава случващото се между него и Жерар. Беше й трудно да се концентрира върху същественото. Вниманието й се задържаше все върху незначителни детайли. Червеникавият кичур, който се подаваше изпод шапката на пирата, зеленото око, огромният ръст. Младият мъж беше по-висок от Жерар, но раменете му не бяха така впечатляващо широки.