Жерар стисна здраво зъби и продължи напред. Велики боже, как мразеше проклетия пират! Съжаляваше само, че не можеше да затиска устата на Луси и едновременно с това да бърка под полата й. При тази представа дланите му овлажняха и за малко да я изпусне на земята.
При наближаването им входната врата се отвори безшумно. Жерар спря, защото не искаше Луси да се появи в този недостоен вид пред някой ухилен лакей. Ала като забеляза Смити, въздъхна облекчено. Икономът вдигна високо свещта, която носеше, а с другата ръка загърна халата си.
Без да се стресне от необичайния начин, по който се придвижваше Луси, той проговори учтиво:
— Добър вечер, мистър Клермон, мис Луси. Сигурен съм, че сте се забавлявали добре.
— Да, до известна степен — отговори с усмивка Жерар. — Наложи се да си тръгнем преждевременно.
Смити изрече към поклащащото се дупе на Луси:
— Разумно решение, както изглежда, сър.
Луси се обърна да го види и Жерар й помогна, като се извъртя настрана.
— Тази вечер научих нова песен. Искаш ли да я чуеш, Смити? — попита съвсем сериозно тя.
Икономът сложи пръст на устните си.
— Може би утре сутринта, мис Луси. Тази вечер имам страшно главоболие.
Лицето му е наистина необичайно бледо, каза си Жерар. Линиите около очите му бяха като сенките в рисунките на Луси. Не можеше да не си зададе въпроса дали Смити страдаше от нещо много по-сериозно в сравнение с обикновеното главоболие.
— Бедният Смити — пошепна съчувствено Луси и намести нощната му шапка. — Бедният, добрият Смити…
Икономът остави свещника на близката масичка и протегна ръце.
— Ще позволите ли, сър?
За миг ръцете на Жерар се сключиха здраво около отпуснатия вързоп на рамото му. Досега не беше разбрал, че ще се наложи да я пусне, и болката беше ужасна.
Смити така и не разбра, че малко оставаше, и Жерар щеше да изчезне с Луси в нощта. Затова го дари с усмивка, в която имаше колкото дружелюбие, толкова и умора.
— Аз ще се погрижа за нея. Както винаги съм го правил.
Жерар пусна Луси в ръцете му. Икономът не беше особено едър, но я понесе, сякаш беше лека като перце. Луси се сгуши на гърдите му, готова да заспи.
Ръцете на Жерар увиснаха безсилно.
Когато Смити стигна до стълбата, Луси сънливо примигна над рамото му.
— Лека нощ, Жерар.
— Лека нощ, мишленце.
Лекото й махване разкъса сърцето му. Той й изпрати въздушна целувка за сбогом и изчезна в мрака, където му беше мястото.
Щом стигнаха пред вратата на спалнята й, Луси изу обувките си и ги хвърли на пода.
— Бях лошо момиче, Смити. Изпих три чаши шампанско. Шокиран ли си?
— Ужасно — отговори икономът с тон, който издаваше противното.
Без да си дава труд да я разсъблича, той просто я пъхна под завивката и бързо сложи няколко цепеници в камината. Изведнъж Луси усети прилив на тъга.
— Всъщност това няма никакво значение, нали?
Смити остави машата и се обърна към нея.
— Кое няма значение, мис Луси?
— Дали съм лоша или добра. Адмиралът никога няма да ме обикне, нали?
Смити се взираше замислено в огъня.
— Според мен той изобщо не е способен да обича. Вината не е у вас.
Луси гордо поклати глава.
— Мистър Клермон казва, че съм прекрасна.
Смити приседна на ръба на леглото. Той беше бавачката й, горещо обичаният приятел от детските дни. Първият й спомен беше усмихнатото му лице, наведено над люлката й. Тя го познаваше добре и разбираше какво мрази и кого обича.
— Вие харесвате много нашия мистър Клермон, нали?
Шампанското беше развързало устата й, но тя все пак не дръзна да произнесе думата гласно, а само кимна. Главата й беше толкова лека, че ако не внимаваше, щеше да се отдели от тялото.
— Ще се натъжите ли, ако той си отиде?
Обзе я страх и тя стисна ръката му.
— Какво става, Смити? Да не те е страх, че щом узнае за поведението ми тази вечер, адмиралът ще го отпрати? Нали няма да му кажеш нищо? Кълна ти се, че никога вече няма да се докосна до шампанското, само моля те, не му казвай нищо!
Той я зави грижливо и се усмихна окуражително.
— Тайната ви е скрита дълбоко в сърцето ми, мила. Хайде сега, заспивайте. Утре сутринта светът ще изглежда другояче.
Ръката му беше вече върху бравата, когато Луси пошепна едва чуто:
— Ти не умееш да лъжеш, Смити.
Той я дари с тъжна усмивка.
— Боя се, че съм много по-добър лъжец, отколкото подозирате.
Луси лежеше по гръб и се взираше в отраженията на пламъците, които танцуваха над леглото й. Загадъчните думи на Смити бяха прогонили опиянението от шампанското и в устата й остана само горчивина. Когато се замисли за възможното си бъдеще с Жерар, меланхолията й премина в униние.