Заминаването му нямаше да й донесе нищо ново. Животът й щеше да се върне в привичните стари рамки. Тя, Смити и адмиралът щяха да остареят заедно в тази къща и да подчиняват ден след ден на непоколебимата воля на баща й. Регламентираните минути щяха да станат вечност, пясъкът в неумолимия часовник на адмирала щеше да се отронва мъчително бавно, песъчинка по песъчинка.
Луси простена и скри лице във възглавницата, преследвана от призрачна мелодия — пулсиращите ноти на виенски валс. Тази нощ беше танцувала в обятията на мъжа, когото обичаше, и за първи път в живота си се бе почувствала млада и безгрижна.
Сега обаче се чувстваше прастара. Буквално усещаше как кожата й се отпуска, костите се сковават, а сърцето й се разпада на прах. Лежа така, потънала в мъката си, докато не чу неравните стъпки на баща си да изкачват стълбата.
Когато той наближи стаята й, тя затаи дъх, точно както правеше от детските си години. Деспотичното му възпитание беше подрязало крилете й, но упоритото й сърце така и не успя да се освободи от една точно определена детска фантазия.
Ако затвореше очи и се престореше, че спи, баща й щеше да влезе на пръсти в стаята и да се изправи пред леглото й. Щеше да помилва косата й, да я целуне по челото и да й каже, че тя е добро момиче и той се гордее с такава дъщеря. Тогава тя щеше да отвори очи и да полети в прегръдката му. Двамата щяха да се смеят и да плачат и най-после да съберат смелост да си кажат колко се обичат.
Луси се вкопчи като удавница в завивката. Ако татко дойде при мен, закле се тя, ще забравя Жерар завинаги. И ще стана най-послушната дъщеря на света, дъщерята от мечтите му.
В този миг пред стаята й се чу шум и тя се разтрепери с цялото си тяло.
— Проклятие! — изгърмя гласът на адмирала — зъл, грозен и малко завален. — Колко пъти съм казвал на тази малка глупачка да не хвърля нещата си по пода! Явно ще престане едва когато си счупя врата!
Луси не посмя да отвори очи, докато несигурните му крачки не се отдалечиха на безопасно разстояние. Някъде в къщата шумно се затвори врата.
По-рано Луси щеше да се свие на кълбо в леглото си и да плаче, докато заспи.
Днес тя стана спокойно от леглото и безшумно се измъкна навън.
16
Точно в секундата, когато видя пред себе си четириъгълника от светлина, образуван от прозореца на портиерската къщичка, Луси усети как смелостта я напусна. Да можеше да изпие още една чаша шампанско, за да се наслади отново на безгрижната си еуфория!
Вятърът запрати облак снежинки в лицето й и тя се разтрепери. Колко нощи Жерар беше стоял под този покрив и се беше взирал в затъмнените, безучастни прозорци на стаята й? Днес беше неин ред да стои в студа като просяк и да се пита дали е добре дошла.
Тя раздвижи вкочанените пръсти на краката си и напразно се опита да прогони страха. След това вдигна ръка да почука. Пръстите й спряха само на сантиметри от вратата, сковани от страх, не от студ.
„Не бъди мекушава, момиче! Хвани курса и го дръж здраво, иначе скоро ще се завъртиш в кръг!“
„Благодаря ти, татко“, пошепна към невидимия глас Луси и се усмихна меланхолично. Каква ирония…
Тя вдигна ръка и почука енергично. Бързината, с която отвътре се приближиха стъпки, й показа, че не беше вдигнала Жерар от леглото. Той заговори още преди да е отворил вратата.
— Още няма шест, Смити. А навън е съвсем… тъмно.
На ставане беше наметнал раменете си със смачкана риза и като видя, че на прага не стоеше икономът, побърза да я облече. Луси нямаше друг избор, освен да погледне съвършено моделираните мускули под кестенявите косъмчета на гърдите.
Обзе я толкова силен копнеж, че спря да диша. С безгрижното любопитство на дете тя искаше само да го докосва, да зарови пръсти в гъстите косъмчета и да разбере дали кожата под тях беше толкова топла, колкото обещаваше медноцветният й тон. Тя вдигна бавно глава и го погледна в лицето.
Жерар беше без очила и нищо не я пазеше от мрачния му поглед.
— Много е късно за вас, мис Сноу. Нали Смити ви отнесе в леглото? Защо още не спите?
— Измъкнах се тайно от къщи.
Тъй като той очевидно нямаше намерение да я посрещне с добре дошла, тя се промуши покрай него и влезе в частните му покои. Грубият дъсчен под не беше за скъпите копринени чорапи, но тя изобщо не го усети, толкова беше впечатлена от мъжката атмосфера на помещението. Примамливата топлина нямаше нищо общо с отблъскващия студ в дома на баща й.