На нощната масичка до леглото стоеше запалена лампа и потапяше простите мебели в неясна светлина. В нея драскотините и грапавините се губеха и обстановката напомняше за великолепието на миналите дни. На масата бяха разпръснати десетина книга. В тухлената камина в края на дългото помещение огънят догаряше и Луси се почувства като закъсняла за празненство.
Избелялата завивка на леглото я изпълни с меланхолия. Представи си как тази завивка предпазваше Жерар от студа и мрака и как той заспиваше с отпуснато лице, с разрошена коса като малко момче. Леденият полъх на вятъра й показа, че той все още не беше затворил вратата.
— Никога не съм идвала тук — призна тя с отчаяното желание да не я изхвърлят.
— Съмнявам се, че Фен се е грижил за жилището си. Аз също не полагам особени усилия.
Тъй като Луси явно нямаше намерение да си отиде, той й обърна гръб и опря ръце в рамката на вратата, сякаш смяташе самият той да изчезне в нощта, ако тя не изпълнеше неизречената му подкана. Светлината на лампата се потопи в гънките на ризата и очерта напрегнатите мускули. Луси отново закопня да го докосне, да прогони напрежението му с нежности. И направи няколко крачки към него.
Посегна към отвора на ризата и треперещите й пръсти помилваха голата кожа. Ала докосването имаше обратния ефект. Мускулите му се напрегнаха още повече, сякаш неочаквано ги бе пронизала светкавица.
— Престанете!
Той затвори вратата с трясък и се обърна към нея. Отчаянието бе отнело на чертите му предишната мекота. Луси неволно отскочи назад.
— Аз нямам нищо общо с момичешките ви фантазии, Луси. Аз не съм вашият трагичен и благороден капитан Дуум. Аз съм мъж. От плът и кръв. Порежете ме, и ще потече кръв. Предизвикайте ме, и ще отговоря на удара. Аз съм напълно в състояние да задоволявам егоистичните си копнежи. Напълно в състояние да компрометирам едно глупаво малко момиче, което е изпило няколко чаши шампанско и не си дава сметка за последствията от действията си.
Луси беше готова да се закълне, че в грубите думи звучеше молба.
— Повярвайте ми. По-добре да прекарвате самотните си нощи с горещо обичания призрак на пиратския капитан, отколкото с мен.
Луси енергично си забрани да се плаши от него.
— Цял живот съм живяла със сянката на баща и призрака на майка си. Искам човек от плът и кръв. С топла кожа. Истински.
— О, това е дяволски много!
Жерар стисна здраво зъби, защото щеше да избухне в луд смях. Преди да срещне Луси, той живееше в същия нереален свят като Дуум. Мрачна сянка на мъжа, който беше някога. А сега тази малка женичка се беше изстъпила пред него с гордо вирната крехка брадичка, с копринени коси, стегнати под златната диадема, и той се чувстваше съвсем обикновен мъж с гореща кръв и пламтяща плът, който носеше в себе си всички човешки пороци. Ушите му бучаха, изкушението пулсираше тежко в натежалите слабини.
Ако Луси тъкмо сега не беше забравила упорството и гордостта си, той може би щеше да устои на изкушението. Ала тя сведе замъгления си поглед и пошепна:
— Аз не искам обещания.
Той я притисна с все сила към гърдите си, знаейки, че щеше да погребе и последния шанс поне един от двамата да се спаси от гибел.
— И какво искате? Това тук?
Той се облегна на вратата, разкрачи крака, улови я между бедрата си и сведе глава. Езикът му нахлу неудържимо в устата й, решен да подложи на изпитание устойчивостта й. Луси изохка тихо и се вкопчи в ръцете му, сякаш отказваше да падне.
Устата му остави пареща следа по лицето й и изгори крайчето на ухото. Гласът му беше само накъсан шепот.
— За това ли дойде, мое малко сладко мишленце? Или може би за това?
Той захапа нежно крайчето на ухото й, обхвана с ръце седалището й, потърка хълбоци в долната част на тялото й и я принуди да усети целия размер на желанието му и високата цена, която щеше да плати за отдаването си. Луси шумно пое въздух.
Облегнат на вратата, той я държеше здраво и я наблюдаваше през полуспуснатите си мигли. Гърдите й потреперваха изкусително.
В този момент очакваше плесница и знаеше, че си я заслужаваше. Очакваше Луси да си възвърне леденото самообладание и да го заклейми като вулгарен буржоа, какъвто си беше. Очакваше тя да избухне в сълзи и да избяга с писъци.
Но не беше очаквал, че тя ще вземе лицето му между хладните си ръце, за да притисне устни към неговите в страстна отдаденост и да сломи последните остатъци от съпротивата му.
Безкористната й нежност го засрами толкова много, че разхлаби хватката си и плъзна ръце нагоре по гърба й.
— Пихте много — пошепна до устните й той, мразейки се, че трябваше да й го напомни.