— Малко съм замаяна — отговори тихо тя.
— Бих могъл да се възползвам от състоянието ви — продължи предупредително той.
— Обещавате ли ми?
Тя го погледна с такава надежда, че от гърлото му се изтръгна дрезгав смях. Той приглади косата й назад, за да открие лицето, и беше запленен от сериозността в невероятните й очи. Оставаше й само тази нощ, за да го обича — и цял живот, за да го мрази.
Знанието за това го тласна да отнесе Луси в леглото, полюлявайки се в ритъма на танц, стар като света. Който веднъж беше научил танцовите стъпки, никога не ги забравяше.
А Луси падна с главата надолу в онази сладка пропаст, колкото изкусителна, толкова и опасна. Само прегръдката на Жерар и дебелата завивка под коленете й попречиха на падането й. Двамата коленичиха на леглото с лице един към друг. Пронизващият поглед на Жерар я отрезви.
Страхувайки се, че той ще забележи треперенето й, тя понечи да угаси светлината.
Ала Жерар спря ръката й.
— Не! Искам светлина.
Едва сега Луси забеляза десетината свещи, внимателно подредени около лампата, за да прогонят нощните сенки. Тази гледка трогна сърцето й. Явно Жерар мразеше мрака много повече, отколкото обичаше светлината.
Той свали диадемата от главата й. Когато копринените потоци се спуснаха по раменете й, светлината изведнъж потъмня, сякаш Луси беше събрала сиянието в себе си. Всеки кичур на косата й искреше от светлина, кожата блещукаше като седеф, бялата рокля беше пронизана от лъчите на етера. Светлината на свещите, разбра Жерар, беше само евтин заместител. Луси олицетворяваше светлината. Ярка. С живачен блясък. Недостижима.
Той зарови пръсти в косата й. Пепеляворусите кичури се плъзгаха по дланите му като лунни лъчи. Погледна в замъглените й очи и стисна ръце в юмруци. Твърде дълго беше живял в мрак. Светлината, за която така копнееше, беше станала негов враг. Защото разкриваше душата му, разгалваше го. А той не би понесъл да видят ранимостта и безумното му желание.
Той изруга гневно и сам угаси светлината. Седна в края на леглото и притегли Луси в скута си, облегна гърба й на гърдите си. Най-добре беше да се срещнат по този начин — безликият любовник в умиращата светлина на огъня в камината. Ръцете му се сключиха около нея и я притиснаха здраво, макар че тя се опитваше да се освободи.
— Жерар, не разбирам…
— Тихо! — Той потърка буза в слепоочието й и я успокои като дете. — Аз ще се погрижа за вас. Нали това ми е работата.
Луси престана да се съпротивлява и се сгуши в парещите му слабини. Жерар затвори очи и шумно пое въздух. До днес смяташе, че знае всичко за мъченията, но тази смес от небе и ад беше мъчение, което надвишаваше всичко друго.
Докато не започна да я милва.
Луси беше употребила почти двадесет години, за да култивира бодливата си, сдържана фасада, но Жерар я разби само с няколко умели движения на пръстите. Ръцете му се плъзнаха по слепоочията й, слязоха по контура на рамото и погалиха вдлъбнатинката на шията.
— Веднъж вече ви казах, че не ми е приятно да ме докосват — изпъшка тя.
— А аз ви отговорих… — промълви той, докато изследваше с език чувствителната ушна мида, — … че сте лъжкиня.
Той доказа обвинението си със следващия ход на магическите си ръце. Мъжки ръце, загрубели от живот на тежък труд. Луси следеше движенията им като хипнотизирана. Не се възпротиви, когато те се плъзнаха надолу по тялото й, свалиха корсажа на роклята, смъкнаха тънките презрамки на долната риза и разголиха пищните гърди с розови връхчета.
В първия момент беше готова да простене от срам и да покрие гърдите си с ръце. Ала Жерар, сякаш разбрал намерението й, го направи вместо нея и покри гърдите й с бронзовите си ръце, за да ги защити от трепкащата светлина на огъня. Като забеляза, че той беше втренчил поглед в гърдите й над рамото й и се наслаждаваше на неприличната гледка, тя потрепери колкото от радост, толкова и от срам.
Гърдите й се сгушиха в отворените му ръце, сякаш бяха направени за тях, леко зачервени и трескави под пръстите му. Той я извъртя леко, за да може да милва връхчетата им, закръжи около тях, погали ги и леко ги издърпа, докато Луси усети между бедрата си неописуемо сладостни тръпки. Обзета от непозната жажда, тя простена безпомощно, притисна се към него и инстинктивно опря изпълнената си с копнеж утроба в неумолимия риф на тялото му.
Боейки се, че няма да издържи още дълго, Жерар изръмжа гърлено и целуна ъгълчето на устата й.
— Да престана ли да ви докосвам? Да разбирам ли, че не ме понасяте повече?
Тя поклати глава, кимна, отново поклати глава. Той се възползва от смущението й и събра с ръка фината пола и фустата, вдигна ги над розовите чорапи, чак до невероятните розички, които красяха ластиците, за да разкрие копринените гънки на гащичките й.