— Да живее революцията — промърмори той и благодари на французите за прекрасните части от облеклото, които бяха направили послушните английски дами като Лусинда Сноу така силно желани. Но той и без това беше стигнал до точката, където нямаше да го спре и железният пояс на добродетелта.
Контрастът между невинните бедра и дантелената чувственост на бельото го подлуди и ръцете му затрепериха от глад. Успокои пръстите си върху коленете й и усети кратка паническа тръпка.
Устните му помилваха лудо биещия пулс на шията й.
— Не се страхувай, Луси. Ще престана веднага щом пожелаеш. Кълна се, че няма да те докосвам никъде, където ти е неприятно.
Но обещанието му не помогна. Защото тя искаше да бъде докосвана навсякъде. На всички онези сладки, забранени места, които дори самата тя не се осмеляваше да докосва дори в най-тъмните си, развратни фантазии. Даже сега, когато цялото й тяло трепереше в радостно очакване. Боеше се от докосванията му. Боеше се, че ако го помоли да продължи, ще се почувства унизена като никога в живота си.
— Моля…
В първия момент повярва, че дрезгавият шепот се е изплъзнал от устните й, за да направи кошмара истина. Но когато той разтвори коленете й с цялата нежност, на която бяха способни силните му ръце, тя разбра, че думите бяха произнесени от него.
Краката й се разтвориха за него, сякаш принадлежаха на друга жена, и тя бе хипнотизирана от красотата на собствената си капитулация. Пръстите му помилваха девствената белота на бедрата й и бавно, но неотстъпно се приближиха към влажната коприна, залепнала за нея като втора кожа.
Когато върховете на пръстите му намериха малкия отвор в скъпата копринена материя и се плъзнаха навътре, за да докоснат треперещата плът под нея, Луси усети как я побиха сладостни тръпки, които се разпространиха по цялото й тяло.
След като през целия си живот не беше познала нито една интимност, тази милувка беше най-зашеметяващото, най-заплашителното, което някога беше преживявала. Тя извърна лице и затвори очи. Не можеше да гледа повече. По бузите и потекоха сълзи.
Пръстите му отвориха утробата й с безкрайна мекота и се заеха да изследват копринените й гънки. Палецът през цялото време се триеше в чувствителната пъпка, скрита дълбоко между кичурчетата светли косми, и пръскаше искри от горещо желание, които заплашваха да я изгорят.
Всеки нерв на тялото й затрепери като кристална чаша, която щеше да се пръсне с последния пронизващ тон на арията. Тя заби пети в грубата покривка на леглото. Ръцете й се вкопчиха в мускулестите му бедра. Главата й се мяташе от една страна на друга и сляпо търсеше запълването на онази празнота, която заплашваше да я погълне, ако скоро не утолеше глада си.
Отчаяна, тя опита да затвори краката си, но Жерар притисна глезените й със своите и я задържа разкрачена. После много внимателно разголи тялото й, сърцето и душата й.
По-рано, когато беше млад и глупав, той търсеше единствено собственото си задоволяване. Сега се стремеше да задоволи единствено нея. Разкъсван между болката и екстаза, стискаше здраво зъби и продължаваше. Искаше да утеши Луси, да я увери, че ще бъде до нея, за да събере остатъците, когато тя се разпръснеше на хиляди блещукащи късчета.
Но какво можеше да й предложи? Няколко красиви лъжи? Обещания, които никога нямаше да изпълни? Клетви, които щеше да престъпи още преди разсъмване? Страхуваше се от онова, което можеше да каже, и не смееше да заговори. Искаше двамата да останат пленници в онзи безмълвен свят, където нямаше истина, само мрак. Свят от завладяващи радости и горчиво-сладък отказ.
Тя се притисна страстно към него, както винаги беше мечтал. Когато тихото й мърморене премина в жален стон, той мушна един пръст в медено-сладкия отвор на тялото й, но не престана да движи палеца си. Тя беше по-гладка от коприна, по-гореща от огън. Дрезгавият й стон го окуражи да продължи. Два пръста. Недокоснатото й тяло го посрещна с такава зашеметяваща готовност, че самият той изохка и се притисна към нея. Тя го възбуждаше до границите на лудостта. Много малко му оставаше, за да отвори панталона си и да нахлуе в нея с дива необузданост.
В този момент усети дълбоко в нея леки контракции, които потопиха пръстите му в изгаряща лава. Неспособен да разсъждава, той все пак успя да запази присъствие на духа и със свободната си ръка притисна устата й, за да заглуши първите задъхани викове.
Луси се разтърсваше отново и отново от силни тръпки, докато ръцете му я държаха в плен на страстта. Реката на удоволствието я заля на буйни вълни и отнесе със себе си и последните й задръжки. Хълбоците й се движеха от само себе си, опитвайки се да се нагодят към спазмите, които преминаваха през тялото й в нарастващ ритъм. Тъкмо когато щяха да отзвучат, палецът на Жерар отново се зае за работа. Ако ръката му не беше останала върху устата й, възхитеният й вик щеше да вдигне на крак цялото домакинство.