Трепереща, Луси се отпусна на гърдите му, докато ръцете й търсеха опора в топлата му кожа.
Той я обгърна с две ръце и я залюля в скута си. Никога не беше изпитвал толкова силна потребност да я защитава като в този момент, когато беше толкова ранима. Когато го даряваше с цялото си доверие и рискуваше като никога преди.
Той приглади влажните къдрици от пламтящото й лице и в краткия миг на леденостудена яснота разбра, че държеше в ръцете си съвършения инструмент за постигане на целите си. Бе поръсил семето на скандала, когато на бала с маски танцува с нея пред очите на цялото общество. Сега трябваше да изчака семената да покълнат — можеше да я опозори и да я остави с гнева на адмирала и с всички други последствия от глупостта й. Последствия, които включваха неговото собствено копеле.
Всичко беше толкова просто, че той го възприе като подигравка. Високомерната дъщеря на адмирала прелъстена от слуга. Най-лошите кошмари на бащата стават действителност. Скандал с епични размери, достоен за най-добрите лондонски клюкарки.
Когато Жерар я притисна в обятията си, Луси се пробуди от доволната си замаяност. Усети, че той все още беше възбуден, ненамерил удовлетворение, и виновно изохка. Той й бе дал всичко, без да получи нищо. Тя се обърна към него. Вече не й беше достатъчно да седи в скута му като дете. Той трябваше да я направи жена. Своя жена.
Тя сведе устни към гърдите му, точно както беше копняла. Ръцете й се заровиха в твърдите косъмчета, влажни от сълзите й, и продължиха нагоре, за да свалят ризата от раменете му.
Той сграбчи китката й.
— Не!
Уплашена, Луси потърси погледа му. В дълбините на очите му се бореха противоречиви чувства. Като че го преследваше тъмен демон, видим само за него. Луси отново усети познатото заплашително присвиване в стомаха. Все едно как щеше да завърши битката, тя щеше да загуби.
Измъченият му поглед се плъзна по лицето й и спря върху голите гърди. Нещо в очите му се бе променило и я накара да осъзнае, че роклята й е вдигната до талията, ластиците на чорапите са смъкнати, а самите чорапи висят на глезените й. Нещо не беше наред. Нещо, което я накара да се изчерви от срам заради голотата си. В задоволството се примеси нещо като паника.
— Какво има, Жерар? Сгреших ли в нещо?
Той разхлаби хватката си и очите му потъмняха от разкаяние, което разкъса сърцето й.
— Не, нищо няма. В нищо не си сгрешила. Тъкмо затова сега трябва да си отидеш. Преди наистина да е станало късно.
Той помилва бузата й с отсъстващ вид, стана и се освободи от тежестта й. Изправи се пред огъня и облече ризата си. Само преди минута ръцете му бяха превърнали страховете й в наслада и внимателно я бяха дозирали, за да не се превърне в болка. Сега същите тези ръце закопчаваха непохватно копчетата на ризата, като че върховете им се бяха превърнали в ледени висулки, загубили всяка подвижност и чувствителност.
Жерар не можеше да си позволи да бъде внимателен с нея. Вече не разполагаше с утешителни думи, нито за Луси, нито за самия себе си. Беше твърде разстроен, за да ги търси отново. Беше твърде близо до пропастта. Само още едно нежно докосване, и щеше да пропадне. Толкова силно искаше Луси, че като нищо щеше да я повлече със себе си в пропастта без угризения на съвестта.
— Утре сутринта ще поговорим — проговори той и в гласа му пулсираше потисната страст. — Когато сме се вразумили.
Едва сега Луси се осмели да погледне отново към гардероба. Към разтворената пътна чанта, която още в първия момент беше потвърдила най-лошите й подозрения.
Със спокойствие, непостоянно като стъклената повърхност на морето след бушувала буря, тя вдигна презрамките на долната си риза и скри голите си крака с полата.
— Утре ти вече няма да си тук, нали? Смити ми даде да разбера, че си уволнен.
— Уволнен? — За миг Жерар я погледна объркано, после вдигна рамене. — Това е професионален риск при охранителите и аз съм свикнал с него. Ако човек е вършил добре работата си, в един момент престават да се нуждаят от него.
„Но аз се нуждая от теб.“
Неизречените думи увиснаха помежду им, силни като копнежа в сърцето й.
Жерар отиде до гардероба, сякаш искаше да избяга от настойчивия й поглед, извади малкото си дрехи и ги нахвърля в чантата със същата безучастност, с която Луси подреждаше тоалетката си.