— И вие му го казахте?
Жерар се завъртя рязко на токовете си и я дари с унищожителен поглед.
— Трябва да извините наивността ми. Тогава все още вярвах в хората.
Луси издържа на погледа му и отговори меко:
— Спомням си, че и аз страдах от това заболяване.
Той пръв отмести погледа си.
— За последен път видях онзи негодник. Без разрешителното вече не можех да докажа, че не съм пират, а капитан от кралската флота. — Лицето му потъмня. — На следващия ден обесиха екипажа ми, пощадиха само чирачето на платнаря ни, което беше на девет години. Сигурно щяха да обесят и мен, но хвалбите ми при залавянето явно ги бяха накарали да се усъмнят и се уплашиха, че британското правителство ще поиска да им отмъсти. — Той помълча малко и добави със студена любезност: — Луси, знаете ли какво означава за един капитан да надживее собствения си екипаж?
Луси си припомни как беше стояла на палубата на „Тиберий“ и си беше представяла призрачните викове на измамени моряци, зовящи за отмъщение. Изведнъж тази представа стана съвсем реална и тя потрепери.
— Много съжалявам.
— Не искам съжалението ви — изсъска той.
— Какво искате тогава? — извика възбудено тя. Вече не можеше да понася загадъчното му поведение. Чувстваше се като в лапите на красив, но смъртоносен леопард.
Той застана пред леглото. Луси трябваше да събере цялата сила на волята си, за да не се скрие уплашено под завивките.
— Искате ли да знаете как се казваше корабът, който ми даде благодетелят ми? Възстановената шхуна, която французите бяха потопили пред Санто Доминго?
— По-добре не — пошепна с пресъхнали устни тя. Той сякаш не я чу.
— „Ан-Мари“.
Луси пребледня. Стомахът й се сви на топка.
— Майка ми се казваше Ан-Мари. Но никога не съм чувала за такъв кораб.
Жерар вдигна едната си вежда.
— Благодетелят ми винаги е имал странно чувство за хумор. Негова беше и идеята да се нарека капитан Дуум. — Клермон се наведе над нея, опря длани от двете й страни върху таблата и я взе в плен между мускулестите си ръце. — Скъпа моя, не бива да ми се сърдите, че съм негодник. Защото в крайна сметка баща ви беше този, който ме направи такъв.
19
— Лъжете!
Луси се мушна под ръката на Жерар и скочи от леглото в отчаян опит да избяга от задушаващото му мъжко присъствие. Допреди минута беше вярвала, че шокът дотолкова е намалил силата й, та не е в състояние да се изправи без чужда помощ, но сега гневът й даде сила и тя на свой ред се заразхожда напред и назад в просторната каюта.
— Лъжете — повтори тя и впи поглед в Жерар като майка лъвица, която защитава малкото си. — Баща ми е добър човек. Цял живот е служил вярно на краля и страната си.
— Цял живот е служил само на себе си — поправи я цинично Жерар. В погледа му имаше омраза, но Луси не позволи на острото пробождане в сърцето да я лиши от самообладание и се скри зад хладната логика.
Скръстила ръце под гърдите си в знак на спокойствие, тя го измери с поглед.
— И на какви доказателства се опира абсурдното ви обвинение?
При тази проява на смелост очите му светнаха развеселено и от това я заболя повече, отколкото от омразата му.
— Баща ви имаше достатъчно причини: ревност към младия и здрав морски герой, на когото предстоеше блестяща кариера. Алчност. Отчаяние.
Луси подсмръкна съвсем не като дама.
— Баща ми е заможен човек. Макар и не от самото си раждане. Кралят го възнагради щедро за лоялната му служба.
— Без съмнение. Но според мен начинът, по който той се отнася с богатството си, е твърде съмнителен.
— Но това е смешно! Адмиралът е много скромен. Винаги сме живели комфортно, но никога не сме излизали извън рамките на скромността.
Жерар се разсмя така спонтанно, че разби на пух и прах отчаяните опити на Луси да оправдае баща си.
— Адмиралът е един надут безделник, който много време преди раждането ви е прекарвал нощите си в игралните салони на Пел Мел и Сейнт Джеймс Стрийт. Когато собствениците отказали да приемат повече разписките му, тъй като били без покритие, той се преместил в не толкова изисканите заведения в Ковънт Гардън. По времето, когато го ранили, вече бил проиграл не само целия си годишен доход, но и пенсията си, и покрива над красивата ви малка главица.
Луси пое шумно въздух и стисна здраво ръце, за да скрие треперенето им. Светът около нея отново се разлюля и тя се побоя, че един-единствен тласък щеше да я извади окончателно от равновесие.
Незнайно откъде тя събра сили и погледна Жерар право в очите.
— Веднъж ме обвинихте, че си измислям сложни истории, за да оправдая поведението си. Сега аз ви отправям същото обвинение. Баща ми не е от хората, които биха се поддали на хазартната страст, нито на пиянството или безделието, или пък… или пък…