Трябваше да избяга. Макар да знаеше по-добре от всеки друг, че никой не може да избяга от кораб, паниката я тласна към вратата.
— Това е чудовищно! Аз няма да участвам! Настоявам да ме свалите в най-близкото пристанище, или…
Жерар съвсем спокойно й препречи пътя и унищожи всяка надежда за бягство. Луси шумно пое въздух и за миг забрави положението си, замаяна от утешителния аромат на тютюн и лавър, примесен сега със соления мирис на морето.
Напрежението помежду им трептеше като светкавицата, която предвещава лятна буря, но Жерар не се опита да я докосне. Не беше нужно. Заплахата надвисна тежко във въздуха. Погледът на Луси спря върху непоколебимата линия на брадичката му и тя призна пред себе си, че мъжът, който някога се бе заклел да пази живота й като своя собствен, сега е смъртен враг.
— Ако още веднъж помислите за бягство, съветвам ви веднага да се откажете, мис Сноу. — Той подчерта името й, сякаш искаше насилствено да разруши доверието, създало се помежду им. — Моите хора са опасни. Абсолютно безскрупулни. Повярвайте ми. Надявам се никога да не паднете в ръцете им.
Ето че пак сме там, откъдето започнахме, помисли си Луси. Е, той не беше единственият, който умееше да тълкува намеците. Тя отметна глава назад и примигна безстрашно насреща му.
— Трябва да ми простите, сър, но ми е трудно да ви повярвам. Кажете ми, мистър Клер… кажете ми, капитане, струваше ли си да поживеете при нас в Йона? Намерихте ли трофея, който така упорито търсехте в библиотеката на баща ми?
Той избегна погледа й, но не беше възможно да разчете странната смесица от чувства по лицето му. Присмех? Отчаяние? Разкаяние?
В крайна сметка той се усмихна широко.
— О, донесох си великолепен трофей. Само че още не съм решил какво ще правя с него.
Когато отвори вратата и се обърна да си върви, Луси не знаеше дали да се плаши, че я оставяше сама със страховете й, или да се чувства облекчена, защото щеше да се отърве от него. Тя не можа да устои и даде още един последен изстрел.
— Капитане?
— Да, моля? — отвърна той с унищожителен търпение.
— Ако това ще успокои нечистата ви съвест, можете спокойно да обвинявате баща ми за всичките си престъпления, но не забравяйте, че всеки човек е господар на съдбата си.
Той затръшна вратата под носа й и подчерта обратните си намерения със звън на ключове и глухия удар на дървено резе, което се намести в леглото си.
Луси усети как коленете й омекнаха и се облегна на вратата. Вероятно единствената дарба, която беше наследила от баща си, беше талантът й да блъфира. Докато Жерар Клермон беше капитан на този кораб, той беше и господар на съдбата й.
Жерар се хвана за релинга, стъпи здраво на краката си и се наслади на чувството, че отново е господар на себе си. Опияняващо усещане, след като седмици наред беше изпълнявал покорно заповедите на човек, от когото се отвращаваше. Отвращението му можеше да се мери по сила само с изкушението да злоупотреби със силата си.
Зимният студ и потискащо мрачното море, което се сливаше с калаено сивото небе, не го притесняваха. Той напълни дробовете си с въздух, надявайки се по този начин да се освободи от угризенията на съвестта, които помрачаваха новата среща с единствената му любов. Морето го обля със съживяваща пяна и залепи на устните му солена целувка. Годините на пленничество — заровени в камъка и осмени от близката песен на морето, — само бяха засилили копнежа му за човешка прегръдка.
Всеки човек е господар на собствената си съдба.
Жерар стисна парапета с такава сила, че кокалчетата на пръстите му побеляха. Укорът на Луси беше справедлив. Афектираната, разглезена мис Сноу всъщност имаше железни нерви, щом си беше позволила да му говори по този начин. Тя не знаеше, не можеше да си представи, че човек може да бъде лишен от възможността да управлява съдбата си и това управление да премине в ръцете на други хора. В жестоки, безмилостни ръце, ръце, които му отказаха светлината и го оковаха за дълги месеци в мрак и мръсотия.
Когато Луси застана пред вратата на каютата и така смело се опълчи срещу него, той беше готов да й разтвори обятията си, но му липсваше необходимата самоувереност. Волята да заличи границите на връзката им — сега, когато съотношението на силите беше толкова драматично променено. Той се беше страхувал, че желанието му да я има би могло да се смеси с жаждата за отмъщение и да ги помете като буен поток право към гибелта. Веднъж прекрачил границата, вече нямаше връщане назад.
Луси не знаеше, че веднъж вече беше спасила живота на баща си. Преди да узнае за съществуването й, Жерар беше твърдо решен да задоволи жаждата си за отмъщение директно с предателското сърце на Лусиен Сноу. Ала още при първата им среща Луси беше събудила спящите му скрупули и желанието за отмъщение беше отстъпило място на порива да въздаде справедливост, в крайна сметка изкристализирал в безумния план да проникне в дома на врага.