Той отново се запита дали я бе довел на борда, защото в сърцето му все още имаше лудост. Чисто физическите наранявания бяха забравени, но дълбоките душевни белези от пленничеството бяха останали. В мрака лудостта отново започваше да гризе разума му като гладен плъх.
Беше много по-просто да остави припадналата Луси на пода в библиотеката. Така тя нямаше да разбере истинската му идентичност. Може би щеше да храни известни подозрения по отношение внезапното изчезване на охранителя си, но нищо повече — подозрения, за които нямаше никакви доказателства.
Ала когато тя пошепна пиратското му име и се свлече в прегръдката му — мека и податлива, като че беше част от него, — той бе обзет от дива жажда да я притежава изцяло, от примитивен мъжки инстинкт, който подхождаше повече на пещерен човек, отколкото на пиратски капитан. Този инстинкт не му позволи да я остави в ръцете на врага.
Той я отнесе на чакащия кораб и прибави към постоянно растящия списък от злодеянията си и отвличане. Адмиралът не можеше да премълчи това. Скоро пресата и военната флота щяха да разкрият истинското му име, описанието на личността му и евентуално изкривена версия на биографията му. Версия, в която Лусиен Сноу без съмнение щеше да поеме ролята на смел герой.
Той погледна към забуления в мъгла хоризонт, но дори танцът на буреносните облени не можа да дари мир на душата му. Много скоро всички кораби от кралската флота щяха да се втурнат да го преследват и да обсипват кораба му с огън.
Той рискуваше кораба си, екипажа си, живота си. И всичко това само за да заслужи презрението на Лусинда Сноу.
Когато Аполон излезе от сянката на фокмачтата като въплъщение на нечистата съвест, Жерар дори не се обърна.
— Когато я донесох на борда, аз нямах представа, че е жена. Можете ли и вие да кажете същото, приятелю?
В мелодичния глас на кормчията му звучеше ритъмът на островите и лек френски акцент, за който трябваше да благодари на предишните си господари. Жерар знаеше, че Аполон беше много загрижен за него. Не можеше да е прекарал пет години в окови до него, без да опознае живота му, желанията му, даже когато другият беше толкова затворен човек като Аполон.
Жерар удостои кормчията си с мрачен поглед.
— Ако екипажът не беше заплашил да замине без мен, щях да имам повече време да обмисля последствията.
Неподвижното лице на Аполон се разкриви от лека гримаса.
— Нямахме друг избор, капитане. Можехме да останем скрити още най-много седмица, ако не беше нещастната случайност с жената на онзи лорд. Решихме, че е най-добре да изчезнем преди дуела. Затова и изпратих Кевин на онзи глупав бал с маски, за да ви съобщи, че трябва да бързате.
— Проклет да е този похотлив тип! С най-голямо удоволствие бих го извикал и аз на дуел! — Жерар гневно потърка бузата си и дланите му усетиха неколкодневната брада. Възнамеряваше да си върне вида на капитан Дуум. Едно от нещата, които най-много го дразнеха в Йона, беше задължението да се бръсне по два пъти на ден. — И нито следа от разкаяние. Направих голяма грешка, като му поверих командата на кораба. — Той заби показалеца си в стоманения гръден кош на Аполон. — Ако ти беше станал капитан…
С неговите метър и осемдесет и три Жерар беше много по-нисък от кормчията си, но Аполон въпреки това отстъпи крачка назад.
— Предпочитам да съм номер две, сър. Това ми спестява трудните решения.
Ядосан от собствените си съмнителни решения, Жерар зарови пръсти в косата си.
— Като например: какво ще правя сега с нея?
Аполон винаги знаеше инстинктивно кога трябва да престане и това беше едно от качествата, които го правеха отличен моряк.
— Кажете, капитане, слизането ви на сушата струваше ли си наистина? — попита той и оголи блестящите си бели зъби.
— Ти си вторият, който ми задава този въпрос. — По устните на Жерар заигра горчива усмивка. Той се наведе и вдигна безценната кутия на адмирала, която гневно беше захвърлил на палубата. — Не намерих нито разрешителното си, нито указание за офицера, който ми предаваше нарежданията на Сноу.
Той вдигна високо няколко пожълтели документа и силният морски вятър едва не ги изтръгна от ръцете му.
— Само статии от стари вестници, които разказват за впечатляващата кариера на адмирала. — Той хвърли изрезките във водата и извади книга с кадифена подвързия, цялата на петна. — И дневникът на умрялата му жена.