Ръката й се спусна към сърцето, сякаш искаше да го опази от ужасната истина. Стана й мъчно, когато усети, че страхът и тъгата бързо бяха отстъпили място на гнева. Гняв, който цели деветнадесет години трябваше да потиска. Всички мъже в живота й я бяха мамили. Жерар. Адмиралът. Може би само Смити беше искрен с нея. Но и той с вродената си сдържаност не беше посмял да й протегне ръка, когато тя имаше нужда от приятел.
Иззад здраво стиснатите зъби изскочи пронизителен гневен вик. Ужасена от този примитивен изблик на чувства, тя затисна устата си с две ръце.
Истеричният смях, последвал вика, беше още по-ужасяващ; вероятно той произхождаше от неукротимия, безумен порив към свобода, който пулсираше във вените й.
На света не беше останал нито един човек, чието признание имаше значение за нея. Сега можеше да си стои с приведен гръб, да дъвче шумно яденето си и да седи с разтворени колене. Вече нямаше да отговаря на очакванията на другите хора. Вече нямаше да бъде послушната малка дъщеря на адмирала.
Прозряла иронията на съдбата, тя падна на колене и скри лице в ръцете си. Беше загубила всичко, което й беше мило и скъпо на този свят, за да открие най-после истинското си Аз.
20
Когато влезе в каютата късно следобед, Жерар помисли, че е попаднал в колосална паяжина. Удари я и в лицето му плесна влажно чорапче. Подръпна любопитно добре познатото розово връхче и позна един от чорапите на Луси. Светлината на един Фенер падаше през тънката копринена тъкан и подчертаваше изкусителната й прозрачност.
Той вдигна заинтересовано вежди и усети как се събудиха похотливите му инстинкти. Щом Луси беше окачила бельото си да съхне, с какво тогава беше облечена? Имаше ли изобщо някаква дреха на гърба си? Той махна на Аполон да се отдалечи, влезе в каютата и отмести настрана мокрите копринени фусти. Пред очите му се разкри смайваща гледка.
Шокът беше толкова силен, че долната му устна увисна безпомощно. Само за няколко часа Луси беше превърнала свещеното му убежище в бардак. Всички чекмеджета зееха отворени, съдържанието им беше извадено на показ. Масата беше покрита с разтворени морски и сухопътни карти. Празната кутия от бисквити беше преобърната, като че я беше нападнал гладен плъх. Не, не плъх, поправи се измъчено Жерар. Не плъх, а мишленце с розови ушички и сиви очи.
Той изръмжа заплашително, когато видя любимото си първо издание на „Капитан Сингълтън“ от Дефо захвърлено на пода разтворено и с гърба нагоре. Само леглото бе останало пощадено от опустошението. Бургундско червената покривка беше като морето на тишината в окото на бурята.
Докато живееше в Йона, немарливостта на Луси го забавляваше и очароваше, но тук, в собственото му добре подредено царство тя го накара да се почувства неловко и го замая почти толкова силно, колкото ароматът на лимони, който се промъкна в носа му между миризмата на тютюн и кожа.
До ушите му достигна сърдито мърморене. Той откри Луси коленичила в далечния край на каютата, където претърсваше старинен морски сандък Като видя, че тя бе облякла един от вехтите му моряшки панталони, ритъмът на сърцето му се ускори. Протърканата сърнешка кожа подчертаваше задните й закръглености и дългите бедра. Той огледа набързо дрехите, които висяха над желязната печка, и разбра, че тя нямаше нищо под панталоните. Тази представа го възбуди и развесели едновременно.
Благодарен, че има до себе си по-устойчив придружител, той повика Аполон.
— Това нещо ли търсите, мис Сноу? — попита високо той и извади от джоба си ножчето за писма на адмирала.
Луси скочи като ужилена и удари главата си в капака на сандъка. Тя се обърна към него, изгледа го мрачно, докато търкаше челото си, а накрая го дари със сладникаво-кисела усмивка.
— Не, не ми е нужно. За съжаление тогава не ми остана време да ви кажа къде да ми го изпратите.
Тя се изправи несигурно. Жерар беше като фантом от света на фантазиите. Страшно й се искаше да обедини противоречивите образи. Като видя добре познатите искри в очите му, първият й импулс беше да се хвърли в обятията му и да избухне в сълзи. Ала само след миг изпъна рамене и прогони сърдито този безсмислен порив.
Ала когато иззад завесата от фусти се появи огромният придружител на Жерар, наскоро спечеленото равновесие веднага я напусна. Досега Луси беше виждала само двама тъмнокожи мъже. Единият беше малко момче, което според дукеса Емънс спяло свито на кълбо като кученце на възглавница пред леглото й. Другият беше възрастен лакей с непоклатимо достойнство, което не можеше да бъде нарушено нито от напудрената перука, нито от копринената ливрея, които носеше по заповед на господаря си.