Макар да знаеше, че е ужасно невъзпитано, тя втренчи поглед в непознатия. Кожата му поглъщаше светлината като силно черно кафе без капчица сметана. Голият му череп лъщеше като намазан с олио. Многоцветният елек беше отворен и разкриваше могъщите му гърди с пулсиращи мускули. Яркочервените панталони се впиваха в невероятно дългите крака. Тя забеляза веднага белезите по черната кожа на глезените и се вкамени.
— Остави таблата за мис Сноу на масата, Аполон — заповяда дружелюбно Жерар.
Сърцето на Луси спря да бие. Какво друго би могла да очаква? В крайна сметка той беше пират. Бандит. Нагъл негодник, който не само нападаше фрегатите от кралската флота, но и безсъвестно търгуваше с хора. Накрая отвлече и жената, която беше нает да защитава. Не можеше да се очаква, че човек като него страда от угризения на съвестта, защото той изобщо нямаше съвест.
Ала и най-разумните обяснения не помогнаха и тя се запита потиснато дали човек може да умре от разбитите си илюзии.
В погледа й светна презрение, гласът й прозвуча лицемерно.
— Най-добре изпълнете бързо заповедта на господаря си, мистър Аполон. Не бих понесла да ви бичуват заради краткото колебание. Нали и двамата с вас сме негова собственост.
Жерар простена театрално и извъртя очи. Аполон остави таблата и й придърпа стол с елегантно движение.
— От единадесет години вече нямам господар, мис. Аз съм свободен човек.
— Мис Сноу, позволете да ви представя първия офицер на моя кораб, нашия кормчия Аполон!
Луси не можа да прецени кое беше по-ужасно — дискретният укор на Аполон или нахалната усмивка на Жерар. Много й се искаше да се скрие под стола.
— Ние с вас се познаваме — отвърна тихо тя. — Никога не забравям глас, който съм чула веднъж.
В случай, че изпитваше някакви угризения на съвестта, след като Луси беше разпознала в негово лице първия си похитител, Аполон успя да ги скрие под ангелска усмивка.
В негово присъствие надутата поза на Жерар и високо вдигнатите вежди изглеждаха още по-непоносими.
— По време на пътуванията си съм срещнала доста бели роботърговци. Как мислите, Аполон, дали пашата все още продължава да търси високомерни английски госпожички за харема си?
Без да се притеснява от хапливостта й, Жерар я оглеждаше внимателно и много скоро бузите й пламнаха. Все пак тя успя да запази невъзмутимото изражение на лицето си.
— Кажете ми, капитане, Аполон ли извършваше нападенията в Ламанша, докато вие живеехте в Йона? Той ли събличаше униформите на морските офицери и залагаше на карти златото от кралската съкровищница?
Жерар размени многозначителен поглед с кормчията си, но не отговори.
Аполон се покашля учтиво.
— По-добре да видя какво правят вахтените, сър.
„Сър.“ Обръщение, изразяващо уважение, може би дори страхопочитание, но в никакъв случай покорство. Ако не беше толкова глупава да се повлияе от цвета на кожата му, веднага щеше да разбере, че тези двама мъже бяха равноправни.
— Остани тук. — Резкият тон на Жерар я учуди. Вероятно Аполон също се изненада, но не го показа с нищо. Той се обърна и застана до вратата.
Луси невинно затрепка с мигли и разпери подканващо ръце, за да може Жерар да я претърси.
— Нямам оръжие, капитане. Не ви е необходима охрана.
Не, имаш, каза си Жерар и я огледа с присвити очи. Нещо в нея се беше променило. Нещо много по-важно от ленената риза, която беше завързала небрежно под гърдите, или от косата, неукротена от гребени и панделки. Нещо неподдаващо се на дефиниция, което я правеше извънредно привлекателна. Той си отбеляза наум да й купи подходящи дрехи, защото в тази одежда изглеждаше прекалено съблазнителна. Жерар посочи към масата.
— Яжте. И в случай че сте замислили нещо детинско, като например да се уморите от глад, за да събудите съжалението ми…
Той не можа да довърши изречението си, защото Луси обърна стола, възседна го и енергично се зае с яденето. Очевидната й наслада от простата храна беше смайваща. Жерар си обеща да благодари сърдечно на Там, който се беше погрижил да купи пресни продукти от Лондон. Червясалите пшеничени хлебчета и плесенясалите бисквити, които често бяха единствената им храна в открито море, надали щяха да й доставят това искрено удоволствие.
Луси изяде пълна чиния с боб, половин самун черен хляб и изпи две чаши мляко. Жерар я гледаше доволно. Той лично беше конфискувал скъпоценната течност от частните запаси на Пъдж. Отново си припомни хленченето на Пъдж, но като видя как Луси обърса следите от горната си устна, веднага го забрави. Обзе го абсурдното желание да се наведе над нея и да опита млякото на устните й.