Луси му спести това изкушение, като му предложи ново, още по-силно — тя се облиза доволно с розовото езиче и чувствената леност на котенце, което се е нахранило богато.
Жерар едва потисна ръмженето си и се отпусна тежко в креслото срещу нея. Огледа неодобрително хаоса в стаята и изрече недоволно:
— Както виждам, докато ме е нямало, сте си намерили забавления.
Луси вдигна рамене. Не искаше да признае, че беше търсила да научи нещо за личността му. Не искаше той да разбере, че все още я възхищаваше. И че постепенно започваше да вярва на обвиненията му срещу баща й, макар че не би признала това дори под заплаха от мъчения.
— Бързо ми доскучава — обясни небрежно тя.
— Аха. А само продуктивният живот е щастлив живот, нали, мис Сноу?
Подигравката му събуди ината й.
— Пиратите също имат дълъг списък какво трябва да свършат през всеки ден от живота си. Да грабят чужди кораби. Да тероризират невинни хора.
Жерар въртеше в ръцете си ножчето за писма на адмирала, като че бе забравил за него.
— Забравихте най-важното. Да пият кръв от новородени, например, или да си правят огърлици от човешки уши. — Той я погледна с насмешка изпод гъстите си мигли и изпробва остротата на ножчето на върха на палеца си. — Казах ли ви вече какви красиви малки ушенца имате?
Луси си припомни абсурдните истории на моряците и се почувства унизена. Той сигурно се беше смял до припадък! Смущението й премина в луд гняв. Тя отметна глава назад и разкри пред жадния му поглед цялата прелест на дългата си шия.
— Не се задоволявайте с тези дреболии, капитане. Забравихте ли, че с един-единствен поглед приковавате жертвите си към палубата или за една нощ обезчестявате десет девици?
— Не за цялата нощ, а само до полунощ — поправи я той. — Макар че бих се задоволил да опозоря една девица десет пъти. Колко е часът, Аполон?
— Достатъчно късно, за да проверим вахтата, сър — отвърна с мек укор негърът.
— Е, добре, върви най-после — нареди сърдито Жерар.
Аполон хвърли неразгадаем поглед към капитана си и излезе от каютата. Луси се местеше неспокойно на стола и се чувстваше все по-безпомощна. Ако знаеше, че толкова скоро ще бъде изложена на капризите му, щеше да премълчи някои от подигравките си.
Той прибра ножчето за писма, но това не я успокои. Много добре знаеше, че противникът й разполага с най-различни оръжия. А зад него чакаше недокоснатото легло.
Жерар потърка наболата си брада, без да откъсва поглед от нея. А Луси си пожела да намери очилата и да ги постави на носа му, за да не понася повече този изпитателен поглед. Той винаги съумяваше да я накара да издаде и най-съкровените си тайни. Даже баща й не беше успял да го постигне с крясъците си и това беше ужасно унизително.
Когато той най-после заговори, гласът му прозвуча рязко и церемониално като този на адмирала.
— Не съм тук, за да си разменяме остроти, а защото искам да обсъдим някои правила. Според мен е добре да се води цивилизована дискусия, макар че това отнема повече време от… — Погледът му се плъзна по изтънелия лен, който покриваше гърдите й. Проведе кратка битка със себе си и загуби. — Отколкото да напиша на гърдите ви целия текст на пиратския договор.
— Кои правила искате да ми обясните? Със сигурност не тези на короната.
Той стана и заобиколи масата, което напомни на Луси за първата им среща. Сега не беше с вързани очи, но каква полза? Междувременно беше разбрала колко опасен беше мъжът насреща и. Много й беше интересно как така беше успял да скрие вродената си наглост през седмиците, когато беше живял в дома на баща й. Беше свикнал да заповядва и това беше изписано на лицето му, бе станало част от мимиката му.
Той скръсти ръце на гърба си.
— Докато сте на кораба ми, има само един вид правила, мис Сноу. Моите — той се наведе над рамото й и Луси веднага се почувства несигурна. По гърба й пролазиха тръпки. Дрезгавият му глас погали ухото й.
— Препоръчвам ви да се подчинявате безпрекословно. Като капитан на този кораб аз съм човекът, който носи отговорността за евентуално… — той направи кратка пауза — … наказание.
— Това е естествено. — Луси преглътна мъчително.
Жерар се изправи.
— Правилата се създават, за да защитават онези, които ги следват. Искам от вас само едно. В никакъв случай да не напускате кабината си. Поради някои необичайни обстоятелства към екипажа на „Отмъщение“ принадлежат няколко от най-опасните престъпници на Англия. Досега успях да опазя в тайна присъствието ви на борда, но ако ви хрумне да избягате от каютата си и паднете в ръцете на някого от моите хора… — Той вдигна съжалително рамене. — Не мога да поема отговорност за онова, което ще се случи с вас при евентуално неподчинение.