След около четири часа, когато Аполон й донесе обяда, тя продължаваше да седи на пода. Дъвчейки с отсъстващ вид сухите бисквити и маринованото месо, тя продължи да прелиства страниците. Без да иска, бе намерила между страниците на книгата тъкмо онова, което търсеше — възможност за бягство. Часовете летяха, но тя продължаваше да придружава пиратския капитан във вълнуващите му приключения в най-екзотичните кътчета на света.
На следващата сутрин тя бе прочела книгата и я затвори с меланхолична, но доволно въздишка. Остави я внимателно на отреденото й място на лавицата и прегледа редицата от подвързани атласи с морски карти, докато намери още два романа на Дефо.
Погълна втория и вече беше стигнала до средата на третия, когато Аполон се появи с вечерята. Като го видя, тя остави книгата настрана, внимавайки да не смачка крехките страници. Веднага й беше направило впечатление, че в представите й героите на Дефо придобиваха чертите на Жерар Клермон. Ала най-новото му превъплъщение в образа на благородния корабокрушенец на име Робинзон Крузо с Аполон в ролята на верния Петкан не можеше да бъде понесено на гладен стомах.
Докато Аполон нареждаше масата, тя го следеше с новопробудило се любопитство. Романтичните истории на Дефо бяха събудили интереса й към хората и към онова, което ги подтикваше да тръгнат по един или по друг път. Както обикновено, Аполон беше бос и Луси отново видя грозните белези на глезените му.
Когато той се накани да си върви, тя скочи.
— Стойте! — Разбрала колко заповеднически прозвуча думата, тя се поправи с несигурна усмивка: — Моля ви, останете малко с мен. Хайде да вечеряме заедно. Толкова съм… самотна. — Едва когато произнесе думата, тя разбра, че това беше най-точното определение за състоянието й.
Аполон се поколеба, но накрая я изненада със съвършен поклон.
— Чувствам се почетен и приемам с удоволствие великодушната ви покана, мис.
Той се намести в стола насреща й и Луси побърза да раздели яденето на две половини. Можеше само да си представи колко шокиран щеше да бъде баща й, ако я видеше да дели хляба си с мъж, който той би нарекъл дивак. Въодушевена от тази мисъл, тя се засмя.
Дяволитата усмивка на домакинята беше откровение за Аполон. За първи път, откакто беше върнала сандъка на капитана, тя изглеждаше в добро настроение. Както му бе наредено, той предаде думите й на капитана и Жерар избухна в такъв смях, че трябваше да бърше сълзите от очите си.
— Откъде идвате, Аполон? — попита Луси. Неочакваният въпрос му подейства като удар. До днес тя не проявяваше интерес към нищо и към никого около себе си, само се оплакваше от пленничеството си. Може би просто й липсваше утешителният звук на човешкия глас. Аполон знаеше много добре колко страшна можеше да бъде безкрайната тишина.
— Произхождам от един клан на племето зулу — отговори той, разчупи сухата бисквита и я натопи в рядката супа от вода и брашно, която трябваше да послужи като сос за печеното. — Когато навърших деветнадесет години, бях отведен от дома си и закаран в Санто Доминго, където ме купи един френски плантатор.
Гласът на Аполон беше мелодичен и дълбок, глас на роден разказвач. Прецизната артикулация й показа, че беше учил усърдно английския език и го обичаше. Забравила да яде, Луси се опря на ръцете си и се приготви да слуша.
— Господарят беше добър човек, просветен човек. Вместо да ме прати на полето, той започна да ме учи. Научих се да чета и да пиша на френски, латински и английски. Той ми показа как да се държа като джентълмен и ми разказа много неща за изкуството и философията. — Аполон се усмихна на спомена. — Най-много обичаше да говори за Русо и за Христос. „Човекът е роден свободен, а навсякъде го оковават във вериги.“
По гърба на Луси полазиха студени тръпки. Аполон беше цитирал думите, подготвили почвата на френската революция.
— Но след като този Христос, когото според господаря трябваше да почитам като бог, е умрял, за да освободи хората, защо тогава аз не бях свободен? В крайна сметка той трябваше да се съгласи с аргументите ми. — Лицето му потъмня. — За съжаление прозрението дойде твърде късно. Преди да е успял да помоли губернатора да ме освободи, избухна робско въстание. Господарят бе убит от един от полските работници на съседа ни. Умря в ръцете ми.
Луси го слушаше с дълбоко внимание.
— Имахте ли друг избор, освен да се присъедините към въстаниците?