На следващата сутрин тя се събуди от неспокоен сън и намери каютата огряна от млечна слънчева светлина. През прозореца се виждаше тесен къс земя.
Когато Аполон влезе със закуската, Луси стоеше пред гардероба с ръце на гърба и се усмихваше невинно.
— Добро утро, Аполон.
— Добро утро, мис.
Той се обърна с гръб към нея, отмести настрана огромния атлас и постави таблата върху масата. Луси се промъкна на пръсти зад него и бавно вдигна дясната си ръка, в която стискаше пълна бутилка. Сърцето й биеше до пръсване от нервност и угризения на съвестта.
— На ваше място аз не бих направил това, мис. В бутилката е любимото бренди на капитана — проговори любезно Аполон, без да се обърне.
Слисана, Луси изпусна бутилката. В същото време изпита безкрайно облекчение, че не й се беше наложило да я стовари върху главата на черния великан.
Вторият й опит за бягство също се провали. Тъй като не й хрумна нищо по-добро, тя изчака на вратата, докато Аполон влезе, и се втурна да бяга. Едва прекрачила прага, той я хвана за яката и я прибра обратно в каютата. Остатъкът от деня премина в мрачно мълчание. Аполон обаче изглеждаше както винаги.
На следващата сутрин тя реши да му даде почивка. Когато настъпи нощта, се качи на един стол до вратата. Щом Аполон влезе, метна върху главата му една от фустите си и докато той се бореше с хлъзгавата материя, се промуши между краката му и успя да се измъкне навън.
Беше само въпрос на време, докато Аполон я настигне, затова Луси зави по най-близкия коридор и устоя на изкушението да се огледа през рамо за преследвача си. Не беше мислила какво следваше да направи, ако бягството й успееше, но беше решена да се справи по най-добрия начин. Трябваше да стигне до склада с мунициите, защото в случай на конфронтация това беше идеалното място.
Никога не беше попадала в толкова странен кораб. Даже в лабиринтите на лорд Хауъл нямаше такива завои и отклонения. Твърде късно разбра, че беше избрала път, който я отведе дълбоко в трюма на шхуната. Последното й спасение бяха оскъдно светещите лампи на всеки завой. Тя потрепери при мисълта, че беше пленница в тази паяжина от сухо дърво, обгърната от дълбок мрак и воня на море.
Спря за малко, за да си поеме дъх, и притисна ръка към лудо биещото си сърце. Все още не чуваше стъпките на преследвача си, само корабът скърцаше тайнствено, докато си пробиваше път през бурните вълни.
Единствената обкована в желязо врата я примами към другата страна на коридора. Знаейки, че бягството е невъзможно, тя реши да се барикадира някъде, докато Дуум изрази готовност да преговаря. Докосна хладната брава с треперещи пръсти, ала точно в този момент си спомни грозното предупреждение на Жерар за навиците на екипажа му и се отдръпна като опарена.
— Я не ставай смешна — скара се на себе си тя. — Той само целеше да те сплаши.
Много й се искаше вратата да е заключена, но тя се отвори при първото натискане. Помещението тънеше в мрак, но онова, което й разкриха падащите отвън светлини, беше достатъчно да я уплаши до смърт.
Без да иска, Луси изпищя. Тъмната стая беше мечтата на всеки велик инквизитор. Огромна маса за мъчения, по стената накачени кожени камшици, три чифта ръждясали белезници, забити в стената, и няколко сложни конструкции от дърво и желязо. Луси си припомни романите на мистър Дефо и веднага разбра за какво бяха предназначени.
Над цялата тази ужасяваща машинария властваше една желязна дева, чието красиво лице беше застинало в злобна маска. Луси беше готова да се закълне, че неподвижните очи бяха впити в нейните.
— Мис! — Гласът на Аполон отекна като гръм.
Луси затвори с трясък вратата на тайнствената стая. Аполон застана пред нея и този път в погледа му имаше нещо повече от укор.
Тя се опита да придаде малко безгрижие на гласа си.
— Какво става, Аполон? Да не би капитанът ви да крие скелети в шкафа си?
— Би могло да се каже и така.
Мъжът въздъхна тежко, после изведнъж приклекна и с добре прицелено движение я метна на рамото си. Косата падна пред лицето й и скри гледката, но когато Аполон се обърна, за да я отнесе в каютата й, тя усети как мускулите му се напрегнаха.
Поздравът прозвуча с измамна любезност.
— Добър вечер, Аполон.
— Добър вечер… капитане.
22
Луси затвори отчаяно очи. Беше си представяла, че ще застане пред Жерар малко по-достойно, а не в това жалко положение, увиснала на рамото на негъра.
— Накъде се бяхте запътили, мис Сноу? — Остротата се беше върнала в гласа му.
Луси беше напълно наясно, че Жерар говореше на задните й части, затова се постара да не рита.