— Наникъде, както виждате, капитане.
След като си размениха тези учтивости, се възцари неловко мълчание. Накрая Жерар го прекъсна с кратък въпрос:
— Колко пъти нашата гостенка се е опитвала да ни напусне, Аполон?
Луси изтълкува съвсем правилно колебанието и гнева на великана.
— Пуснете ме на пода — помоли тя, защото не можеше да му позволи да поеме цялата вина върху себе си. Тя нямаше какво да губи.
Аполон се подчини веднага. Луси приглади косите си назад, за да не й влизат в очите, но веднага си пожела да не го беше правила. Капризната светлина на Фенерите рисуваше тъмни линии по лицето на Жерар и й напомни за смущаващите й сънища. За първи път си зададе въпроса що за човек беше мъжът, обзавел този кабинет за мъчения.
Тя изпита страх и се разгневи на себе си. За да го скрие, надменно отметна глава назад.
— Доколкото си спомням, това е третият ми неуспешен опит да се освободя. Е, какво ще правите сега с мен? — Тя му поднесе китките си. — Ще ме оковете ли във вериги?
Той склони глава настрани, сякаш обмисляше предложението.
— Идеята съвсем не е лоша.
Тъй като не знаеше докъде можеше да стигне, Луси колебливо отпусна ръце.
Жерар я погледна равнодушно и се обърна към изхода.
— Дръж я под око — заповяда той на Аполон.
Луси закрачи между двамата мъже като престъпник на път към бесилката. Беше готова да се подчини безропотно на съдбата си, но съвсем не беше готова да мълчи.
— Простете, капитане, но счетох, че най-умното е да поддържам деловите ни връзки. Вие, сър, сте пират, а аз съм ваша пленница. И като такава мой свещен дълг е да се опитвам да си възвърна свободата, дори само за да оправдая споменатия преди малко статус и да…
Вратата зад гърба й се затвори с трясък и Луси млъкна стреснато. Очевидно Аполон беше останал отвън и я бе затворил сама в капитанската каюта с мъжа, когото бе предизвикала по всички правила на изкуството.
Когато Жерар се обърна към нея, Луси очакваше най-лошото, но изобщо не беше подготвена за промяната, която беше предизвикала седмицата раздяла. Кожата му беше станала по-тъмна и засилваше светлината в лешниковокафявите му очи. Косата беше изсветляла и се къдреше на тила. Луси с мъка устоя на коварното желание да зарови пръсти в гъстите къдрици. Пораслата брада затъмняваше областта на брадичката и придаваше на момчешките му черти солидност и авторитет.
Той изглеждаше изтощен, като че беше прекарал няколко безсънни нощи. За първи път тя се запита къде ли беше спал, докато тя заемаше леглото му и го сънуваше. Странно, но новото излъчване беше засилило суровия му чар.
Охранителят й беше красив мъж, но пиратският капитан беше неустоим.
Тя не беше подготвена за променения му външен вид и още по-малко за тръпките в стомаха и опасния копнеж в сърцето.
— Свалете роклята.
Думите я улучиха като студен душ. Макар че лицето й остана непроменено, и последните остатъци от куража й се изпариха.
— Много съжалявам — прошепна безсилно тя. — Няма повече да бягам.
— Абсолютно сте права. Свалете тази рокля.
От цялото му тяло се излъчваше неотклонна решителност. Без да усети, Луси направи крачка назад. Очевидно не умееше да преценява хората, след като толкова време беше живяла с баща си, без да прозре истината за него. Но нима беше възможно да се е излъгала и по отношение на Жерар?
— Не можете да ме обвинявате, че се опитвах да избягам. На мое място и вие бихте направили същото — изтърси тя и веднага съжали за думите си. Жерар беше преживял много по-страшни неща от нея. Пет безкрайни години във вериги… — Ако това отговаря на глупавите ви представи за дисциплина…
Той направи крачка към нея.
— Не ме принуждавайте аз да ви съблека, Луси. Много добре знам, че това е единствената ви рокля.
— О, моля ви, аз… — Луси си спомни клетвата си да не се моли и стисна зъби. Опитвайки се да запази достойнството си, тя преглътна напиращите сълзи и се вгледа в лицето му. — Не заслужавам такова отношение.
Тихият й протест остана без ответ. Тя събра полите си, но не посмя да продължи, защото се сети, че не носеше дори фуста, която би могла да я предпази от изпитателния му поглед. Това беше наказанието й, задето беше омотала главата на бедния Аполон във фустата си.
Тя свали роклята си и застана пред него, опитвайки се да не трепери, само по тънка долна риза, копринени чорапи и наранена гордост. Стисна юмруци и си спести унижението да се прикрие с ръце.
Жерар я изгледа веднъж — не, два пъти — отгоре до долу и направи крачка към нея. Луси затвори очи, очаквайки мига, когато ръцете му щяха да се сключат около нея в неумолима хватка и да я лишат от девствеността й.