Той остана неподвижен на сантиметри от нея. Тя усещаше дъха му и потръпваше от горещината на тялото му, която пареше голата й кожа. Пое дълбоко въздух и веднага съжали. Той миришеше на море, вятър и сол — аромата на свободата. След цяла седмица в задушната кабина тази миризма я замая. Ала напрежението, което трептеше между двамата, беше по-силно от всичко, което предлагаше морето.
Тя усети, че опасността да потъне в пропастта беше съвсем реална, и спря да диша.
Без предупреждение роклята бе изтръгната от ръката й и тя отвори стреснато очи. Изпита ужас, защото Жерар вече вървеше към вратата и я отвори с такава сила, че тя се удари в стената на каютата. Той изхвърли роклята в коридора и се върна в стаята.
Луси проследи с нямо учудване как Жерар изхвърли всички дрехи от гардероба и от моряшкия си сандък. Извади всички чекмеджета, като през цялото време мърмореше нещо неразбрано. Накрая събра чаршафите и завивките от леглото, остави само пухения дюшек и възглавниците. Само за няколко минути я лиши от всичко, с което можеше да се облече или увие.
Той затръшна капака на моряшкия сандък и се обърна към нея.
— Вярвам, че ще помислите много добре, преди да предприемете следващия опит за бягство, мис Сноу. Който ви види в тази… — той преглътна тежко, — в тази… фриволна одежда, веднага ще се нахвърли върху вас като вълк — Гласът му изтъня заплашително. — А щом моите мъже свършат с вас, сигурно няма да е останало нищо, с което да нахраним акулите.
Той се преструваше умело на безпощаден пиратски капитан, но Луси не остана напълно убедена. През цялото време Жерар се взираше в някаква точка над рамото й, а силните му ръце бяха стиснати в юмруци. Заплашва ли ме или иска да скрие нервността си, запита се смутено тя.
Неочакваната му несигурност й вдъхна кураж и й показа, че в битката, натрапена й от Жерар, тя разполагаше със свои оръжия. Може би трябваше да прибегне до по-необичайни средства, за да си върне дрехите.
Тя разтърси косата си и се запъти най-спокойно към леглото, като че не виждаше нищо необикновено в това да се разхожда само по бельо пред напълно облечен мъж.
— Не постъпихте като спортсмен, капитане. Много добре знаете, че нощите в морето са доста студени.
В първия момент Жерар не можа да отговори, твърде зает да се пита дали Луси искаше да го засрами или да го прелъсти. В погледа й блестеше упоритост, но начупената устичка криеше сладостно обещание. Гневът му се изпари. Макар че имаше пълното право да се гневи заради глупавите й опити да избяга. Да се гневи, че тя го считаше способен на най-позорни престъпления, макар да й беше дал достатъчно основания да се съмнява в него. Тънката долна риза беше почти прозрачна под светлината на Фенера.
Трябваше да накарам Аполон да изнесе дрехите й, каза си сърдито той, макар да знаеше, че като капитан няма право да изисква подобни неща от своя кормчия, колкото и предан да му беше.
— Наистина ли ме смятате за лош домакин? — попита тихо той. Миглите й, гъсти и твърде тъмни за руса жена, скриха погледа й.
— Можете ли да ми се сърдите за това? Все пак ме държите тук цяла седмица.
— Заради собствената ви сигурност.
— Вие го казвате. Но ако заболея от треска и умра от изтощение, няма кой да ви помогне да отмъстите на баща ми.
Тя приседна на ръба на леглото. Меката извивка на гърба подчертаваше предизвикателните хълмчета на гърдите под тънката коприна. При спомена за допира до меката й кожа и за безусловното й отдаване Жерар изпита неустоимо желание да се нахвърли върху нея като дивак. Погледът му се плъзна по изваяните прасци, които нервно се поклащаха над ръба на леглото. Краката й бяха невероятно дълги и стройни.
Той се опита да преглътне, но гърлото му беше пресъхнало. Какво го бе накарало да прибегне до тази съмнителна мярка? Да твърди, че играта не му беше харесала, означаваше грубо да излъже. Може би беше време да принуди Луси да сложи картите си на масата.
Докато Жерар се придвижваше към леглото със сигурна крачка, която не се влияеше от ритмичното поклащане на кораба, Луси се опитваше да скрие нарастващата си нервност.
Куражът окончателно я напусна, когато той се наведе над нея и мушна ръка в косата й. Широката му длан обгърна шията й. Върховете на пръстите се заеха да масажират тила й. Той я докосваше за първи път, откакто беше стъпила на борда, и тя не се разсърди на тази милувка, защото сама я беше предизвикала с изкусителното си поведение. Твърде късно разбра, че беше предизвикала майстор в тези игри.
— Велики боже, мис Сноу, ама вие треперите! — извика той и загрижено вдигна вежди. — Да не би вече да сте настинала?