Луси погледна в лешниковокафявите очи и в тялото й лумна пламък. Стана й горещо и тя не посмя да се раздвижи. От мястото, където той я докосваше, по тялото й се разпространяваха тръпки и топлеха всяка частица от зажаднялата й за слънце кожа. Топлината се разнесе по вените й и я потопи в сладко замайване.
Гласът й прозвуча дрезгаво.
— Не вярвам, сър. Винаги съм била с добро здраве.
Той приклекна пред леглото и тъжно поклати глава.
— Не ви вярвам, скъпа. Я се погледнете. — Той приглади косата й и попипа челото й. — Лицето ви е зачервено, гласът ви е подрезгавял. — Устата му се сведе към нейната и гласът му премина в нежен шепот. — Дишането ви е накъсано.
Изкусителният натиск на устните, които завладяха нейните, й отне и малкото въздух, който й беше останал. Той я прегърна нежно, мушна ръка под ризата и помилва голата кожа на гърба. Луси очакваше грубости и беше готова да реагира, но тази нежна атака върху сетивата й я направи напълно безпомощна. Целувката му беше безкрайно нежна и обещаваше наслада, която само той можеше да и достави.
Устните й разцъфтяха под милувката му и предизвикаха езика му да изследва кадифената вътрешност на устата й. Той задълбочи целувката и вкуси сладостта й с изнервяща бавност. Луси се вкопчи в него, омагьосана от необичайното дразнене на порасналата брада, от вкуса на сол, море и мъж и от засилващия се натиск на слабините му.
Ръцете му се плъзнаха надолу по гърба й и се провряха под гащичките, за да обхваната твърдото й дупе. Той изви тялото й назад и издутината на панталона му отиде точно върху пулсиращото място между бедрата й. Луси изохка тихо, защото беше повярвала, че той е разкъсал тънката тъкан на ризата й и ей сега ще проникне в нея.
Вместо това той продължи да я целува до ръба на капитулацията. После изведнъж се отдели от нея и я остави с тръпнеща кожа, безсилни крайници и неосъществена надежда за удовлетворение.
В очите му святкаше подозрение, но накъсаното му дишане й показа, че съвсем не беше толкова безразличен, колкото се показваше.
— Положението е по-лошо, отколкото се опасявах. Очите ви са стъклени, мис Сноу, а мускулите ви са ужасно отпуснати. — Погледът му се отправи към стъпалата й. — Даже пръстите на краката ви са се сковали. Сигурно сте пипнали лошата треска. Според мен представлявате класически случай на малайска треска.
Луси се изправи като свещ, изтръгна се от ръцете му и срещна погледа му с добре изиграно равнодушие.
— Какво нещастие, че няма лек за тази треска. Боя се, че съм на път за ада.
В първия момент в очите му блесна разкаяние, но той се овладя бързо и отново я огледа изпитателно, както се очакваше от безсъвестния капитан Дуум. Когато пръстите му уловиха брадичката й, в този жест имаше повече право на собственик, отколкото в целувката.
— Няма от какво да се страхувате, мила моя. Там, където отиваме, нощите са горещи.
Когато стана и се обърна да си върви, пред очите на Луси се появиха зелени палми, пясъчни плажове, красиви миди и голи, блестящи от пот тела. Сърцето й заби в ритъма на туземните барабани.
Засрамена от слабостта си, тя извика след него:
— Ако ви дам думата си, че няма да се опитвам да бягам, ще ми върнете ли роклята?
Жерар спря за миг на прага.
— Боя се, че вашата дума не означава за мен повече от думата на баща ви, мис Сноу.
Той затвори вратата, завъртя ключа и грижливо намести тежкото резе.
Луси изкрещя вбесено, запрати една от възглавниците по вратата и рухна отчаяно на леглото. Още една такава среща, и вече не беше нужно да я продават на бели роботърговци. Жерар можеше просто да я остави така, затворена и полуоблечена, и тя много скоро щеше сама да му предложи тялото си.
Обзета от треска, която наистина нямаше нищо общо с малайската, тя застена и се сви на кълбо върху голия дюшек.
На следващата сутрин Луси отново се събуди от песента на Аполон. Това ставаше всеки ден, откак се намираше на борда на „Отмъщение“. А ако във величествения му бас се прокрадваше злобничка нотка, той съумяваше да я прикрива много добре под южняшкия ритъм на песента си.
Тази сутрин Луси не можа да понесе доброто му настроение, защото отчаяно копнееше да има поне одеяло, с което да се завие презглава. О, главата й! Никога не беше усещала такава тежест и болка в тила. Като че беше плакала през цялата нощ.
Тя чу как ключът се превъртя в ключалката и вратата се отвори. Песента на Аполон премина през прага. Луси реши да си остане със затворени очи, докато негърът и проклетият му оптимизъм отново изчезнат.
Последва трясък, който раздруса целия кораб и я изтръгна от мъглата на самосъжалението. След него се възцари злокобна тишина.