Моментът на истината беше дошъл. Тя се протегна, колкото позволяваше стълбата, опря длани в капака и се помоли появата й да изненада достатъчно силно хората на палубата.
Тя блъсна капака с все сила и изскочи от мрака на трюма като дяволчето от кутийката.
Слънчевата светлина опари очите й и я заслепи. Но още по-смайваща от светлината бе топлината. Влажна и потискаща, тя обгърна Луси в тежката си завивка, принуди я да поеме дълбоко въздух и да се запита къде беше останала студената английска зима.
Имаше всички основания да бъде благодарна, че е успяла да си поеме въздух, защото, щом очите й най-сетне привикнаха към светлината, тя се озова лице в лице с най-злобно ухиленото джудже от детските си сънища.
Луси изпищя като набучена на кол.
Джуджето изпищя още по-силно. Ужасът върху обсипаното с лунички лице беше по-силен от нейния.
От страх, че пронизителният крясък ще й спука тъпанчетата, Луси запуши уши. Не беше попаднала на долната палуба с оръдията, както се беше надявала, а точно на задната палуба, която се виждаше отвсякъде. Макар че очите й бяха замъглени от страх, тя забеляза, че зад джуджето и по такелажа се движеха бледи сенки. Предната палуба също беше пълна с хора, които наблюдаваха сцената вцепенени от ужас. Невероятните черни платна се вееха над главите им като траурен балдахин.
Вместо да скочи върху нея и да я накълца на парчета с абордажния си нож, както трябваше да се очаква, дребният мъж насреща й се олюля и падна тежко на задника си. Силният удар сложи край на писъка му, но му върна дар слово и от устата му се изсипа поток от думи на почти неразбираем ирландски диалект.
— Господ и светиите да са ни на помощ, Пъдж! Това е феята на смъртта! — Той се прекръсти несръчно.
Мъжът с очилата, който стоеше зад него, се опита да прибере дебелото си коремче, приближи се до релинга и огледа страхопочтително Луси.
— Това не е феята на смъртта, Там. Това е валкюра, дошла да ни отведе във Валхала. В името на свети Георги, ние сме прокълнати!
Безсмисленото бъбрене на моряците опъна нервите на Луси, но и намали страха й. Открила в колана на младия ирландец дръжката на пистолет, тя направи крачка към него.
Той отстъпи назад като уплашен рак.
— Не ме оставяй сам, Пъдж! Нали се заклехме да си помагаме!
Приятелят му само изпухтя и се хвана за релинга. Очевидната уплаха на двамата окуражи Луси и тя измъкна без бавене пистолета от колана на дребосъка.
— Велики боже, върни ме у дома, тази жена е замислила нещо лошо!
Пъдж прехвърли дебелия си крак през релинга.
— Морска вещица! Знаех си аз! Морска вещица!
— Точно така! — изплака младият ирландец. — Красива и ужасна!
Хладен глас, в който прозираше развеселеност, сложи край на ескалиращата истерия.
— Много точно описание, Там. Жалко, че самият аз не се сетих за него.
Луси се завъртя около собствената си ос и насочи пистолета право към предателското сърце на капитана.
23
Облегнат небрежно на голямата мачта, Жерар беше олицетворение на моряшката елегантност. Черните бричове бяха плътно прилепнали към стройните бедра и влизаха в кончовите на блестящите ботуши. Бялата риза беше отворена на врата. Над нея носеше тъмносин жакет, очевидно съблечен от безпомощен офицер от кралската флота. Златните копчета отразяваха слънчевата светлина и заслепиха Луси не по-малко от коварната му усмивка.
— Добро утро, мис Сноу — поздрави той, сякаш насоченото към сърцето му оръжие не беше в състояние завинаги да изличи усмивката от лицето му. — Очевидно въздухът долу е бил доста спарен за изискания ви вкус.
Писъкът на Там така стресна Луси, че тя за малко не изпусна оръжието.
— Прикрийте се, капитане! Това не е човек! Това е морската вещица, която жадува за мъжко месо! Не се приближавайте, защото тя може да направи с вас каквото си иска!
Очите на Жерар блеснаха развеселено.
— Наистина бих искал да имам този късмет…
Луси съвсем беше забравила мъжа вляво от себе си.
— Може би пък не е вещица, сър — обади се плахо той. — Според мен е по-скоро сирена. Като си отвори устата, трябва веднага да си запушите ушите. Гласът й е толкова прекрасен, че ще ви подлуди от желание.
— О, престанете най-сетне с тези глупости! — Луси беше на края на търпението си и звънкият й глас наистина накара няколко мъже да си запушат ушите. — Престанете веднага! Няма да търпя нито секунда повече! Разбрахте ли ме? Млъкнете!