— Е, добре, тогава вие! — изкрещя тя и се прицели в младия ирландец. — Вървете да свиете… — Като откри белезите от мръсотия по обсипаната с лунички шия, тя забрави командите си. — Вие сте… — изрече тихо тя, — … вие сте един от хората, които дойдоха у нас да търсят работа. Смити ви изхвърли по стълбата. — Пистолетът се залюля в ръката й. Всички лица наоколо бяха познати! Пръстът й посочи един гъвкав азиатец. — Вие счупихте бюста на капитан Кук! А вие… вие откраднахте сребърните лъжички! — Луси избухна в истеричен смях. — Ами вие къде бяхте, Аполон? Със сигурност щяха да ви запомня!
— Аз съм повече по писането — отговори с усмивка негърът. — Съчиних препоръките на капитана. Освен това… — той разпери грамадните си ръце, — … трябваше да възпирам нетърпеливите кандидати, докато капитанът получи мястото.
Приказките, които моряците си разказваха, в крайна сметка се оказаха истина, помисли си уморено Луси. „Отмъщение“ беше населен с призраци. Призраците на всички онези, които бяха помогнали на капитана да се вмъкне в живота й. Нима адмиралът можеше да устои на самоуверения мистър Клермон след такава сбирщина от жалки скитници?
Там беше не по-малко шокиран от Луси.
— О, мис, изобщо не ви познах! Последния път, когато ви видях, бяхте…
— Облечена? — помогна му с нервен смях Луси. Луничките на Там изчезнаха под червенината, заляла лицето му.
— Да, и това също. Да знаете колко се обърках, когато ме цапнахте по главата с онова смешно чадърче, което носехте…
— Там! — изрева Жерар с една секунда закъснение.
Луси огледа внимателно момъка. Значи той беше маскираният уличен крадец, който се бе опитал да й открадне чантичката в тъмната уличка? Откритието доведе до следващия, много по-страшен извод.
Времето се върна назад и пренесе Луси в неотоплената стая на гостилницата, където дъждът трополеше по стъклата, а тя се притискаше до топлото тяло на Жерар и се наслаждаваше на леките целувки по тила, които бяха върхът на подлостта.
Тя прогони ядно напиращите в очите й сълзи и погледна похитителя си, неспособна да скрие болката, която късаше сърцето й. Той направи бърза крачка към нея и решително поклати глава.
Луси притисна пръст към спусъка на пистолета.
— Капитане…? — прошепна предупредително басовият глас на Аполон.
От очите на Луси бликнаха сълзи. Тези мъже трябваше да направят, каквото искаше от тях! Те бяха само една безсърдечна пасмина негодници! Също като баща й. Също като онези трима разбойници, които я бяха нападнали в тъмната и мокра лондонска уличка, за да я ограбят и изнасилят. Също като мъжете, които им бяха възложили тази поръчка.
Всички болки, които й беше причинил Жерар, нахлуха в раненото й сърце и тя беше готова да го намрази като никога досега.
Капитанът направи още една крачка към нея.
— Знам какво си мислите, Луси, но онези трима мъже не бяха изпратени от мен. Заклевам се.
— Защо да ви вярвам? Отдавна е доказано, че бяхте готов да сторите всичко, за да запазите мястото си. — Даже да разиграва чувства, които не изпитваше.
Той вдигна умолително ръце, без да го е грижа, че представляваше идеална цел за стрелба.
— Нямам доказателства за твърдението си. Мога само да ви дам думата си. Трябва да ми повярвате.
Това искане прозвуча толкова абсурдно, че Луси се разсмя през сълзи. Тя притисна дулото на пистолета към сърцето му, знаейки, че не беше способна да му причини зло. И преди не бе могла. Тогава, точно тук, на тази палуба, в бурната, обляна от лунната светлина нощ, която завинаги бе променила живота й.
Тя вдигна пистолета и даде изстрел във въздуха. Жерар дори не трепна.
Ръката й се отпусна безсилно. Пистолетът се изтърколи по дъските. От бунта й не остана нищо освен ехото на гърмежа, миризмата на барут и тясната ивица лазурносиньо небе, която надникна през мрачната елегантност на най-горното платно.
Луси падна тежко върху навитото въже и скри обляното си в сълзи лице. Жерар не можа да се зарадва на победата си. Свали жакета си и загърна раменете й, за да я скрие от любопитните, но и пълни с възхищение погледи на екипажа си. Бунт като този на Луси би донесъл на всеки моряк бой с камшик — или в най-добрия случай изоставяне на пусто островче само с един пистолет, за да може поне да се застреля, преди да е пукнал от жажда.
Жерар произнесе няколко кратки команди, които разпръснаха хората му във всички посоки. Не всички на борда бяха толкова суеверни по отношение на жените като Там и Пъдж. Там взе пистолета си и тръгна с другите, но Пъдж, обзет от нетипичен за него героизъм, се поколеба. Той изтри потта от челото си с яркочервена кърпа, после смутено протегна ръка на Луси.