— Извинете, да не сбърках мястото?
Двама Ревизори измерваха броя на атомите в камък от калдъръма.
Озърнаха се, щом доловиха движение.
— Добър ден — поздрави ги Лу Цзе. — Позволете да привлека вниманието ви към съобщението, което носи моята сътрудничка.
Сюзън им показа табелата: „Устите трябва да бъдат отворени. Заповед.“
Лу Цзе имаше карамелен бонбон във всяка ръка. Мяташе много точно.
Устите се затвориха. Лицата се смръзнаха. Звук, съчетал мъркане и хленч, изтъня и стана недостъпен за слуха. И тогава… Ревизорите се разтвориха полека, като първо очертанията им се размиха, после бързо се превърнаха в рехави облачета.
„Ти нямаш власт над нас — изтъкна Ревизорът. — Ние не сме живи.“
— НО ПРОЯВЯВАТЕ НАГЛОСТ, НАДМЕННОСТ И ТЪПОТА. ЧУВСТВА. ВИХ КАЗАЛ, ЧЕ ТЕ СА ПРИЗНАК НА ЖИВОТ.
— Извинете… — пак се намеси сияйната фигура в бяло.
„Но ти си съвсем сам пред нас!“
— Извинете!
— ДА? КАКВО ИМА? — подразни се Смърт.
— Това е Апокалипсисът, нали? — заговори по-сприхаво и бялата фигура.
— НЕ ВИЖДАТЕ ЛИ, ЧЕ ИМАМЕ ВАЖЕН РАЗГОВОР?
— Да, ясно, но това ли е Апокалипсисът? Действителният край на целия действителен свят?
„Не“ — заяви Ревизорът.
— ДА, ТОВА Е — опроверга го Смърт.
— Страхотно! — зарадва се фигурата.
„Какво?!“ — възкликна Ревизорът.
— КАКВО?! — възкликна Смърт.
Фигурата се позасрами.
— Е, очевидно е, че не исках да го кажа в буквалния смисъл. Но точно това е причината да съм тук. И причината да ме има. — Показа им книгата. — Аз… такова, отбелязал съм си страниците. Иха-а! Откога чакам…
Смърт се вгледа. Корицата и всички листове бяха изковани от желязо. Спомни си нещо.
— АКО НЕ ГРЕША, ТИ СИ АНГЕЛЪТ В БЯЛО С ЖЕЛЯЗНАТА КНИГА ОТ ПРОРОЧЕСТВАТА НА ТОБРУН.
— Същият! — Книгата дрънчеше от припряното прелистване.
„Какво става?“ — изръмжа Ревизорът.
— НЕ ЗНАМ КАК ДА ПОДХВАНА ТЕМАТА — промълви Смърт, без да обръща внимание на сивата фигура, — НО ТИ ПРИСЪСТВАШ ТУК НЕОФИЦИАЛНО.
Шумът секна.
— Що за приказки? — настръхна ангелът.
— ОТ ЦЯЛ ВЕК „КНИГА НА ТОБРУН“ НЕ СЕ СМЯТА ЗА ОФИЦИАЛНА ЦЪРКОВНА ДОГМА. ПРОРОКЪТ БРУТА ПРОЗРЯ, ЧЕ ТАЗИ ГЛАВА В НЕЯ ИЗРАЗЯВА МЕТАФОРИЧНО БОРБАТА ЗА НАДМОЩИЕ В РАННИТЕ ГОДИНИ НА ЦЪРКВАТА. НЕ Е ВКЛЮЧЕНА В ПРЕРАБОТЕНОТО ИЗДАНИЕ НА „КНИГА НА ОМ“ СЪГЛАСНО РЕШЕНИЕТО НА ЦЪРКОВНИЯ СЪБОР В ИЙ.
— Цялата ли са я махнали?
— СЪЖАЛЯВАМ.
— И какво излиза — изхвърлили са ме? Заедно със скапаните зайци и шуртенето на сироп?
— ДА.
— Дори момента, когато надувам тръбата ли?
— О, ДА.
— Сигурен ли си?
— ВИНАГИ И ВЪВ ВСИЧКО.
— Но ти си Смърт, а това е Апокалипсисът, нали? — умърлуши се ангелът. — Следователно…
— КОЛКОТО И ДА МИ Е НЕПРИЯТНО, ТИ ВЕЧЕ НЕ УЧАСТВАШ В ЦЕРЕМОНИЯТА.
С частичка от съзнанието си Смърт неуморно наблюдаваше Ревизора. Сивите твари слушаха внимателно всеки говорещ. Но този Ревизор не прикриваше нетърпението и досадата си…
Чувства, които ти дават живот. А Смърт знаеше как да се разправя с живите.
— И какво да правя сега? — разхленчи се ангелът. — Нали това чаках? Хилядолетия наред! — Взря се в желязната книга. — Хиляди скучни, еднообразни, прахосани години… — мънкаше си под носа.
„Приключихте ли с това недоразумение?“ — намеси се Ревизорът.
— Една-единствена важна сцена. Само толкова ми се полагаше. В нея беше предназначението ми. Чакаш, репетираш… И накрая някой те зачерква, само защото вече не било модно да препичаш еретиците. — В горчивината на гласа му се просмукваше гняв. — Естествено никому дори не е хрумнало да ме уведоми… — Изгледа ядосан ръждясалите страници. — Сега трябваше да се яви Мор…
— Да не закъснях? — разнесе се нов глас в нощта.
Към тях пристъпяше кон с нездрав блясък — досущ като гангренясала рана броени минути преди да дотича бръснарят, по съвместителство извършващ ампутации.
— ВЕЧЕ НЕ СЕ НАДЯВАХ ДА ДОЙДЕШ — обади се Смърт.
— Не ми се искаше — потече като гной гласът на Мор, — но хората непрекъснато ме радват с нови интересни болести.
„Дори да сте двама, не ви стигат силите!“ — излая Ревизорът в главите им.
Още един кон се показа от мрака. Имаше по себе си не повече плът от пушените ребърца.
— И аз се замислих — сподели поредният глас. — Май има неща, за които си струва да се биеш.
— Например?… — подкани Мор.
— Сандвичите с майонезен сос. Не можеш да им устоиш. Ах, този аромат на емулгатори, включени в списъка с разрешени хранителни добавки… Великолепно!