Ръкоздрав кимна гузно. Не очакваше, че Лу Цзе е научил за наровете.
— Иди да си починеш — отпрати го метачът. Загледа се в гърба му и добави тихо: — И ако изобщо се събудиш, май ще си най-празноглавият късметлия, когото познавам. Е, вундеркиндче? Сега какво ще правим?
— Ще възстановим всичко — излезе Лобсанг от сенките.
— Знаеш ли колко дълго се мъчихме предишния път?
— Да. — Лобсанг огледа съсипаната зала и тръгна към площадката. — Знам. Аз едва ли ще се забавя толкова.
— Жалко, че не го каза по-уверено — поклати глава Сюзън.
— Аз съм… почти сигурен.
Плъзна пръсти над шпулките по таблото.
Лу Цзе помоли с жест Сюзън да си мълчи. Умът на Лобсанг вече беше другаде и тя изведнъж се почуди какво ли пространство обхваща.
— Здравите… цилиндри… Можеш ли да ги превключваш?
— Ще покажа и на дамите как се прави — реши Лу Цзе.
Лобсанг пак се взря в шпулките и се обърна към Сюзън.
— Представи си пъзел с разхвърляни парчета. Но… аз имам много остър поглед за ръбчетата и ъгълчетата. Много остър. Всички парчета се местят. Но някога са били свързани и в самата им природа е да запазват спомена за тази връзка. Щом няколко бъдат разположени на мястото си, останалото ще е лесно. А, да… Представи си и че всички парчета са разпръснати из всички вероятни светове, размесват се случайно с късчета от други истории. Е, схващаш ли?
— Да… струва ми се.
— Добре. Защото ти изприказвах куп глупости. Нямат нищо общо с истината. Но това е лъжа, която можеш да… разбереш. Така си мисля. А после…
— Ще си отидеш — довърши Сюзън.
Не прозвуча като въпрос.
— Няма да ми стигнат силите да остана — промълви Лобсанг.
— Имаш нужда от сили, за да останеш човек ли? — учуди се Сюзън.
Не подозираше за надеждата, докато не я видя попарена.
— Да. Дори принудата да мисля в някакви си четири измерения е ужасно усилие за мен. Съжалявам. Трудно ми е и да задържа в съзнанието си представата за „сега“. Ти си мислеше, че съм преди всичко човек. Истината е, че преди всичко не съм… — Той въздъхна. — Ако можех да ти разкажа как виждам цялото… Толкова е красиво!
Лобсанг се зазяпа във въздуха над малките дървени шпулки. Нещо блещукате. Имаше сложни извивки и спирали, очертали се ярко в мрака.
Все едно гледаше детайлите на часовник, всяко колелце и пружинка старателно подредени в тъмата пред него. Разделени, подвластни на волята му, разбираеми… само че множество дребни, но важни частички се бяха търкулнали в ъглите на невъобразимо просторна стая. Ако си наистина прозорлив, ще познаеш къде са се сврели.
— Разполагаш само с около една трета от цилиндрите — стигна до ушите му гласът на Лу Цзе.
Лобсанг не го виждаше. Искрящата гледка запълваше всичко пред очите му.
— Да… вярно, но някога са били здрави.
Вдигна ръце и ги отпусна върху шпулките.
Сюзън се сепна от внезапно усилилото се чегъртане — редица след редица каменни колони се надигаха от праха и отломките. Стояха в строй като войници и от тях се сипеха парчетии.
— Свестен фокус! — кресна й отблизо Лу Цзе в грохота. — Пълни с време самите цилиндри! На теория е възможно, но нито веднъж не успяхме да го направим!
— Знаеш ли какво се кани да стори? — попита с вик тя.
— Ъхъ! Ще отмъкне излишното време от късчетата история, които са отишли много напред, и ще го натика в онези, които са прекалено изостанали!
— Като те слушам, изглежда лесно!
— Има само едно проблемче!
— Какво?
— Не може да стане! Заради загубите! — Лу Цзе щракна с пръсти, не знаеше как да обясни динамиката на времето на една непросветена. — Триене! Разсейване! Такива ми ти работи! С цилиндрите не се създава време, само се прехвърля…
Лобсанг изведнъж засия в синьо. Светлината затрепка над таблото и се понесе в дъги към всички Забавители. Плъзна по издълбаните в тях символи и полепна във все по-дебел слой като памук на вретено.
Лу Цзе се вторачи във въртящата се светлина и тъмния силует, почти загубил се в нея.
— … поне досега беше така — добави спокойно.
Цилиндрите се ускориха до работното си въртене, но сиянието ги пришпори още по-силно. Лееше се из залата в плътен нескончаем поток.
Пламъци облизваха основата на най-близкия цилиндър, тя грееше и от нея се изтръгваше вой на изтормозен камък.
Лу Цзе поклати глава.
— Ти, Сюзън, ще носиш вода с кофи от кладенците! А ти, госпожице Единна, ще вървиш подире й с паниците лой за смазване!