При Джереми беше друго. По него човек можеше безпогрешно да си сверява часовника. Игор за пръв път виждаше толкова организиран, изчистен от излишъци и разграфен живот. И по едно време се усети, че си представя своя нов господар като механичен човек.
Един от предишните му господари наистина създаде механичен човек, целия от лостчета, зъбни колела, предавателни механизми и пружини. Вместо мозък имаше дълга лента е пробити в нея дупчици. Вместо сърце — мощна пружина. Ако всяка вещ в кухнята бъдеше оставена точно на мястото си, творението метеше пода и вареше поносим чай. Ако нещо беше разместено обаче или потракващото цъкащо създание се натъкнеше на неочаквана неравност в пода, то обираше мазилката от стените и се опитваше да свари вбесената котка.
После на господаря му щукна, че трябва да даде живот на механичния си човек, за да си дупчи сам лентата и да си навива пружината. Игор знаеше добре кога да изпълнява заповедите буквално и послушно нагласи класическата издигаща се маса под гръмоотвода в навечерието на страховита буря. Нямаше точна представа за по-нататъшните събития, защото не остана да гледа, когато мълнията се заби в механизмите. В онзи миг Игор вече бе преполовил с лудешки бяг разстоянието до селото, метнал на рамо вързопа с вещите си. Въпреки това едно нажежено до бяло зъбно колелце избръмча над главата му и потъна дълбоко в дънера на близкото дърво.
Предаността към господаря беше важно изискване, но отстъпваше пред предаността към факта, че е Игор. Щом в света беше задължително да има тътрещи се прислужници, щеше да е дяволски добре всички да носят името Игор.
И в момента този Игор си мислеше, че ако е възможно механичен човек да оживее, сигурно ще прилича на Джереми. А точните до механичност действия на Джереми се ускоряваха с доближаването до завършения вид на часовника.
На Игор часовникът не му допадаше особено. Предпочиташе съществата, които кървят. Часовникът растеше пред очите му с трепкащите си кристални части, които наглед не присъстваха изцяло на местата си, растеше и напрежението у Джереми, и безпокойството у Игор. Нямаше съмнение, че тук се появява нещо ново и макар всеки Игор да жадуваше за новости, не биваше да се прекрачват границите. Никой Игор не вярваше в „забранени знания“ и „нещата, които човек не бива да научи“, обаче според всички се подразбираше, че някои неща все пак не бива да бъдат научени. Например какво е чувството, когато всяка частичка от тялото ти бъде засмукана в извънредно тясна дупчица, а май и тази възможност се очертаваше в близкото бъдеще.
И онази лейди Ле Гион… От нея тръпки го побиваха, макар че един Игор трудно изтръпва от каквото и да било. Тя не беше нито зомби, нито вампир, защото не миришеше на зомби или на вампир. Тя не миришеше на нищо. Досегашният опит на Игор обаче подсказваше, че всичко мирише.
Имаше и още нещо.
— Гошподине, краката й не докошват земята — спомена той.
— Докосват я, разбира се — възрази Джереми, увлечен в лъскането на поредния детайл с ръкава на куртката си. — Тя ще дойде пак след една минута и седемнадесет секунди. И съм убеден, че краката й ще докосват земята.
— О, понякога и това ше шлучва, гошподине. Но вие я наблюдавайте, когато ше качва или шлиза по штълба. Ще забележите шянката под штъпалата й.
— „Штъпалата“ ли?
— Това, ш което завършват краката, гошподине — въздъхна Игор.
Фъфленето пораждаше своите затруднения. Вярно, Игор можеше веднага да забрави този навик, но що за Игор ще е тогава? Все едно да се откаже от куцукането.
— Застани до вратата, за да отвориш — нареди Джереми. — А стъпването във въздуха не прави никого по-лош човек.
Игор вдигна рамене. У него се прокрадваше подозрението, че стъпването във въздуха едва ли прави някого човек, освен това го гнетеше фактът, че Джереми се бе облякъл малко по-старателно тази сутрин.
В подобни обстоятелства предпочете да не подхваща темата за постъпването си на работа при Джереми, но отдавна умуваше над това. Бе нает, преди нейна светлост да възложи на Джереми поръчката, нали? Е, това само означаваше, че добре го е проучила предварително. Но тя дойде лично в Бад Шушайн да наеме Игор. И той същия ден се натовари на пощенската карета. Лейди Ле Гион обаче бе посетила Джереми в деня на пристигането му.