Почти никой от мъжете не ги поглеждаше. По тези краища имаше какви ли не монаси. Предводителят на дружинката, тоест онзи, който крещеше (обикновено това е предводителят), само се озърна и им махна да си вървят по пътя.
Лу Цзе обаче спря и се взря дружелюбно в съществото насред кръга, а то отвърна на погледа му.
— Добър улов — подхвана метачът. — Момчета, какво ще го правите сега?
— Че да не ти влиза в работата? — сопна се предводителят.
— Не, не, само питам. Момчета, вие да не сте от равнините, а?
— Ъхъ. Направо ще се смаеш, ако ти кажем колко парици ще ни снесат за такъв звяр.
— Да — промърмори Лу Цзе, — смайващо си е.
Лобсанг оглеждаше ловците. Бяха петнайсетина, от първия до последния чудесно въоръжени. И вече впиваха погледи в Лу Цзе.
— Девет стотака за хубавата му козина и още хиляда за стъпалата — похвали се предводителят.
— Чак толкоз ли? — учуди се Лу Цзе. — Доста пари за чифт стъпала.
— Щото са грамадански — просвети го предводителят. — Нали знаеш какви приказки пускат за мъжете с големи стъпала?
— Сигурно казват, че трябва да носят големи обувки.
— Да, бе! — ухили се предводителят. — Вярно, туй са си глупости на търкалета, ама в оня Уравновесяващ континент има богати загубеняци с млади женички, дето дават купища пари за стрито сушено стъпало от йети.
— Брей, пък аз си мислех, че са защитен вид — поклати глава Лу Цзе и подпря метлата си на едно дърво.
— Що, нали са роднини с троловете? А и кой ще тръгне да ги защитава тука? — вдигна рамене ловецът.
Но местните му водачи, които отдавна знаеха Първо правило, се обърнаха и хукнаха.
— Аз — осведоми го Лу Цзе.
— Тъй ли? — Предводителят вече се хилеше злобно. — Даже оръжие не си носиш. — Озърна се за миг към бягащите местни хора. — Ти трябва да си от смахнатите монаси, дето се свират из ония долини по-нагоре, а?
— Правилно — поощри мисленето му Лу Цзе. — Дребничък, засмян, смахнат монах. Абсолютно невъоръжен.
— Пък ние сме петнайсет — подчерта предводителят. — И то добре въоръжени, както виждаш.
— Много е важно да сте добре въоръжени — съгласи се Лу Цзе и си нави ръкавите. — Така е по-справедливо.
Потри ръце. Насреща му май никой не проявяваше колебание.
— Такова… момчета, знаете ли нещо за правилата? — реши да ги попита след малко.
— Правила ли? Що за правила? — не го разбра предводителят.
— Е, сещате се. Например Второ правило или… Двадесет и седмо. Ей такива правила.
Предводителят се намръщи.
— Какви дивотии плещиш, бе, господинчо?
— Ъ-ъ… не съм господинчо, а по-скоро дребничък, многозначително ухилен, възрастен, абсолютно невъоръжен и смахнат монах — обобщи Лу Цзе. — Просто се питам дали нещо от тези обстоятелства не ви… изнервя поне мъничко?
— От какво да се изнервяме? От туй, че ние имаме оръжие и сме повече, пък ти отстъпваш заднешком ли?
— А-а, ясно — оживи се Лу Цзе. — Културни различия. А дали ще ви подскажа нещо… ето така? — Застана на един крак, позаклати се малко и вдигна ръце. — Ай! Хай-иий! Хо? Йе-хи? Никой ли не се подсети?
На ловците им личеше единствено дълбокото недоумение.
— Да не е играта „Познай какво ти показвам“? — помъчи се да налучка един, малко по-склонен към умуване. — Колко думи си намислил?
— Опитвам се да установя — впусна се в обяснения Лу Цзе — дали изобщо си представяте какво се случва, когато цяла тълпа едри въоръжени мъже понечат да нападнат дребен, стар, невъоръжен монах?
— Ами както аз ги виждам нещата — отвърна интелектуалецът на дружинката, — на тоя монах лошо му се пише.
— Е, добре — вдигна рамене Лу Цзе, — значи се налага да опитаме по трудния начин.
Някакво фучене във въздуха прасна интелектуалеца по врата. Предводителят вдигна крак да се метне напред, но твърде късно откри, че всички връзки на обувките му са стегнати на възел. Мъжете посягаха към кании, в които вече нямаше ножове, или към ножници, но сабите от тях необяснимо защо бяха облегнати на дърво в отсрещния край на поляната. Някой ги събаряше с ритници по глезените, невидими лакти се забиваха в беззащитните им кореми. От пустотата заваляха удари. И когато някой паднеше, бързичко научаваше, че не бива да мърда. Вдигнеше ли глава, тя го заболяваше.
Дружинката се превърна в тела, които лежаха смирено и пъшкаха сдържано. Чак тогава чуха плътен ритмичен звук.