— ДОКОЛКОТО ЗНАМ, ТОЙ Е БИЛ СЕДМОТО ДЖУДЖЕ, УБИТО ОТ ТЕБ.
— Доста лесно се р-разстройвам — оправда се Граб. — К’вото ще да си говорим, аз съм жертвата в тая история. Да не би да исках толкоз много — някой да ме разбере, да види положението като мен…
— А ТИ КАК ВИЖДАШЕ ПОЛОЖЕНИЕТО?
— Ако питаш мене, на всички джуджета трябва да им наритат задниците. Ей, ти си Смърт, нали?
— ДА, ПОЗНА.
— Ама аз съм ти голям почитател! Открай време искам да се запознаем, сериозно ти разправям. Имам си и картинка, татуирана ей тука, на ръката. Сам си я направих.
Закъснелият с жалбите си Граб се обърна, когато чу чаткане на копита. Млада жена в черно водеше бял жребец, напълно незабелязана от тълпата, струпана около сергиите със закуски, щандовете със сувенири и гилотината.
— Ей, ти даже си имаш кой да ти води коня! — възхити се Граб. — На туй му викам аз стил!
С тези думи се стопи в нищото.
— АМА ЧЕ ОСОБНЯК — сподели впечатленията си Смърт. — ЗДРАВЕЙ, СЮЗЪН. БЛАГОДАРЯ ТИ, ЧЕ ДОЙДЕ. ИМА НАПРЕДЪК В НАШЕТО ИЗДИРВАНЕ.
— Нашето ли?
— Е, ДА, В ТВОЕТО.
— Вече е само моя работа, така ли?
— ПРЕДСТОЯТ МИ ДРУГИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ.
— По-важни от края на света ли?
— ИМЕННО ЗАРАДИ КРАЯ НА СВЕТА. СЪГЛАСНО ПРАВИЛАТА КОННИЦИТЕ ТРЯБВА ДА СЕ ЯВЯТ.
— Ти за онази древна легенда ли говориш? Но нали всъщност не си задължен да го направиш!
— ТОВА Е ЕДНА ОТ ЗАДАЧИТЕ МИ. НЕ МОГА ДА НЕ СЕ ПОДЧИНЯ НА ПРАВИЛАТА.
— Че защо?! Онези нали нарушават правилата?!
— НЕ, ТЕ ЗЛОУПОТРЕБЯВАТ С ПРАВИЛАТА. ОТКРИЛИ СА УДОБНА ЗА ТЯХ ВРАТИЧКА. НЯМАМ ТЯХНОТО ХИТРОУМИЕ.
Сюзън подсказа на самата себе си, че се случва нещо подобно на битката й с Джейсън за опазване на шкафа с помощните материали. Твърде бързо осъзна, че наставления като „Никой да не отваря вратата на шкафа с помощните материали“ са забрана, абсолютно недостъпна за ума на едно седемгодишно дете. Наложи й се да обмисли въпроса и да облече забраната в по-изчерпателни думи: „Никой, Джейсън, каквото ще да става… не, не, не ми увъртай… дори да му се причуе, че отвътре викат за помощ… та значи никой… Джейсън, внимателно ли ме слушаш?… няма да отваря вратата на шкафа с помощните материали. Никой няма да пада случайно към дръжката, за да я натисне. Никой няма да заплашва Риченда, че ще й открадне плюшеното мече, ако тя не отвори вратата на шкафа. Никой няма да стои близо до шкафа, когато незнайно откъде повял вятър я отвори, без никакво «честна дума, точно така стана». Никой няма да отваря, да причинява отварянето, да моли другиго да отвори, да подскача върху хлабавите дъски, за да отвори, нито пък ще търси друг начин за проникване в шкафа… Ясно ли ти е, Джейсън?!“
— Вратичка, значи… — промълви Сюзън.
— ДА.
— Защо и ти не можеш да намериш удобна вратичка?
— АЗ СЪМ МРАЧНИЯТ ЖЪТВАР. НЕ СМЯТАМ, ЧЕ НА ХОРАТА БИ ИМ ХАРЕСАЛО, АКО СТАНА… ИЗОБРЕТАТЕЛЕН. ТЕ ЩЕ ПРЕДПОЧЕТАТ ДА ИЗПЪЛНЯ ВЪЗЛОЖЕНАТА МИ ЗАДАЧА В ТАКЪВ МОМЕНТ СЪГЛАСНО ОБИЧАЯ И ТРАДИЦИЯТА.
— Значи просто ще се… явите на конете си?
— ДА.
— И къде по-точно?
— СПОРЕД МЕН НАВСЯКЪДЕ. НО ДОТОГАВА ТИ ЩЕ ИМАШ НУЖДА ОТ ТОВА.
Смърт й подаде животомер от специалните, малко по-голям от средния размер. Тя го взе без желание. Приличаше на пясъчен часовник, но мъничките искрящи парченца, падащи в тясното гърло, бяха секунди.
— Знаеш, че не ми допада… онова изпълнение с косата — промърмори тя. — Изобщо не ми е… Ей, много е тежък!
— ИМЕТО МУ Е ЛУ ЦЗЕ. ЕДИН ОТ МОНАСИТЕ НА ИСТОРИЯТА. ТОЙ ИМА УЧЕНИК, КАКТО НАУЧИХ. НО НЕ МОГА НИТО ДА УСЕТЯ УЧЕНИКА, НИТО ДА ГО ЗЪРНА. ЗА НЕГО ГИ ГОВОРИХ. БИНКИ ЩЕ ТЕ ОТВЕДЕ ПРИ МОНАХА И ЩЕ НАМЕРИШ ДЕТЕТО.
— А после?
— ПОДОЗИРАМ, ЧЕ МАЛКО ПОМОЩ НЯМА ДА МУ Е ИЗЛИШНА. ЩОМ ГО ОТКРИЕШ, ОТПРАТИ БИНКИ. ЩЕ ИМАМ НУЖДА ОТ НЕГО.
Устните на Сюзън потрепнаха, когато един спомен се сблъска челно с прозрението.
— За да се явиш като един от конниците ли? Наистина ли говориш за Апокалипсиса? Ама ти сериозно ли?! Никой вече не вярва в това!
— АЗ ВЯРВАМ.
Тя го зяпна.
— И ще го направиш?! Макар да знаеш всичко, което си научил досега?!
Смърт погали Бинки по муцуната.
— ДА.
Сюзън изгледа косо дядо си.
— Я задръж, тук има някаква уловка, нали?… Намислил си нещо, но няма да изтървеш нито думичка пред мен, а? Няма да чакаш бездейно свършека на света, а накрая да го… отпразнуваш, нали?
— КОННИЦИТЕ ЩЕ СЕ ЯВЯТ.
— Не!
— НЕ ЩЕ ЗАПОВЯДАШ НА РЕКИТЕ ДА НЕ ТЕКАТ. НЕ ЩЕ ЗАПОВЯДАШ НА СЛЪНЦЕТО ДА НЕ СВЕТИ. НЕ ЩЕ ЗАПОВЯДАШ И НА МЕН КАКВО ДА НЕ ПРАВЯ.