— Ползвам го замалко. Неговият собственик ми е… дядо.
Още една пауза — тези дружелюбни очички умееха смущаващо да проникват в главата на човек като бургия.
— Я по-добре влез — покани я госпожа Ог.
И в къщата всичко беше ново и лъскаво. Всяка вещ сияеше, а имаше какво да сияе. Тук сякаш бе подредено светилище на некадърно изработени, но въодушевено боядисани порцеланови декорации, окупирали всяка плоска повърхност. Каквото свободно местенце бе останало, заемаха го портрети в рамки. Две наглед изтормозени жени търкаха и бършеха прах.
— Имам гостенка — строго съобщи госпожа Ог и те излязоха толкова чевръсто, че повече подхождаше глаголът „избягаха“.
— Тия са ми снахи — сподели госпожа Ог и се отпусна в тантуресто кресло, което с годините се бе нагодило към извивките на тялото й. — Винаги са готови да помогнат на нещастната старица, останала сам-самичка на тоя свят.
Сюзън огледа портретите. Ако на всички бяха изобразени членове на семейството, госпожа Ог се оказваше предводителка на малка армия. Макар и да бе хваната в нагла лъжа, старата жена продължи безсрамно:
— Седни, момиче, и казвай какво ти тежи на душата. Чаят ще бъде готов скоро.
— Искам да науча нещо.
— Тъй е с повечето хора — кимна госпожа Ог, — ама рядко им се сбъдва желанието.
— Искам да науча нещо за… едно раждане — не се отказа Сюзън.
— Тъй ли? Ама аз съм израждала стотици пъти, ако не и хиляди.
— Сигурно това раждане не е било леко.
— Често се случва — отбеляза акушерката.
— Предполагам, че това раждане сте запомнила по-добре. Не знам как е започнало, но си представям, че на вратата ви е потропал непознат.
— Тъй ли?
Лицето на госпожа Ог стана непроницаемо като стена. Черните очи впериха в Сюзън поглед, какъвто заслужават настъпващи вражески пълчища.
— Изобщо не ме улеснявате.
— Тъкмо тъй си е, не те улеснявам — потвърди госпожа Ог. — Май съм чувала за теб, госпожичке, ама хич не ми пука коя си, ако схващаш. Хич не си мисли, че не съм виждала и оня твой дядо. Ако щеш, върви да доведеш и него. На колко хора съм седяла до смъртното ложе… Ама там обикновено седят и роднините, пък до постелята на родилка рядко е тъй. Особено ако жената не ще да я зяпат. Та ти казвам — върви го доведи и ще му плюя във физиономията.
— Госпожо Ог, идвам по важна работа.
— Адски си права — отсече вещицата.
— Не знам преди колко време се е случило. Нищо не пречи да е било и миналата седмица. Разковничето е именно във времето.
Ето… Госпожа Ог не владееше каменната физиономия на покерджия, поне пред човек като Сюзън. В очите й се мярна мимолетен проблясък.
Тя запрати креслото си в стената от усилие да скочи бързо, но Сюзън стигна първа до лавицата над огнището и грабна предмета, скрит пред очите на всички сред останалите евтини джунджурийки.
— Я ми го дай веднага! — кресна госпожа Ог, но Сюзън не й позволи да докопа плячката.
Усещаше силата, скрита във вещта, която сякаш пулсираше между пръстите й.
— Госпожо Ог, а имате ли представа какво е това? — разтвори длан, за да покаже двете стъклени кълба, свързани с тясно гърло.
— Знам, я! Часовниче да си мериш времето за варене на яйца, ама не работи!
Госпожа Ог се тръшна толкова ядно на креслото си, че късите й крака за миг подрипнаха над пода.
— Прилича ми на един ден. Време, равно на цял един ден.
Госпожа Ог изгледа косо Сюзън и се вторачи в малкия пясъчен часовник.
— Да, бе, мислех си, че има нещо по-особено в него. Пясъкът не тече, като го обърнеш, нали се сещаш?
— Защото още нямате нужда от него.
Леля Ог май се поотпусна. Сюзън още веднъж си напомни, че има насреща си вещица. Те имаха навика да проумяват незабавно казаното.
— Пазех си го, щото ми е подарък — обясни старата жена. — Пък и е хубавичък. Какво означават тия букви около основата?
Сюзън прочете думите, гравирани на металната подложка — „Tempus Redux“.
— „Върнато време“.
— А-а, туй ли било — кимна госпожа Ог. — Оня мъж обеща, че ще се разплати с мен за времето, което му отделих.
— Онзи мъж ли?… — благо я подкани Сюзън да продължи.
Леля Ог вдигна глава — очите й пламтяха.
— Хич не се мъчи да ме пързаляш само щото замалко се притесних! — сопна се тя. — Никой не е измислил как да надхитри Леля Ог!
Сюзън отново се взря в жената, но не с ленивото око. Наистина нямаше начин да надхитри госпожа Ог. Имаше обаче друг начин — минаваше направо през сърцето й.
— Госпожо Ог, едно дете иска да познава родителите си. И сега това му е нужно повече отвсякога. Той трябва да научи кой е всъщност. Ще му бъде тежко и аз се стремя да му помогна.