— Видя ли, Игор? — укорно изрече Джереми. — Най-обикновени счетоводители.
Игор направи кисела гримаса. За багажа му счетоводителите бяха още по-страшна заплаха от адвокатите.
— Не сме против да бъдем господин Сив — сговорчиво каза господин Зелен.
— И все пак ти си господин Зелен. Ние сме господин Черен. Въпрос на старшинство.
— Щом е така — обади се госпожица Бяла, — бялото е с по-високо положение от черното, което просто е липса на светлина.
— Основателен довод — съгласи се господин Черен. — Следователно ние вече сме господин Бял. А ти си госпожица Червена.
— Вече избра да бъдеш господин Черен.
— Новите сведения налагат промяна на гледната точка. Това не означава, че предишната гледна точка е била неправилна.
„Ето, започна се — установи лейди Ле Гион. — Всичко е заради онази тъма зад очите. Вселената се дели на две и ти живееш в половината зад очите. Щом имаш тяло, имаш и Аз.“
„Виждала съм смъртта на галактики. Виждала съм танца на атоми. Но преди да имам тъмата зад очите, не различавах смъртта от танца. И ние бъркахме. Когато наливаш вода в кана, тя придобива формата на каната и вече не е същата вода. Само допреди час не им бе хрумвало да носят имена, а сега спорят как да се казват…“
„И не чуват какво мисля!“
Копнееше за повече време. Навиците от милиард години не се поддават лесно на залък хляб в устата и тя още съзнаваше, че нищожната налудничава форма на живот, наречена човечество, не бива да съществува и занапред. О, да. Несъмнено. То се знае.
Но жадуваше за още време.
Би трябвало да бъдат изучавани. Да, това беше важно.
И да има… отчети. Да. Отчети. Изчерпателни. Дълги-предълги отчети, побрали и последната подробност.
Търпение. Ето го разковничето. Най-точната дума! Ревизорите я харесваха. Винаги отлагай за утре нещо, което утре можеш да отложиш… да речем, за идната година.
Редно е да споменем, че в този момент лейди Ле Гион не беше на себе си. Почти не познаваше себе си, за да бъде на себе си. Другите шестима Ревизори… след време, да, те също щяха да мислят като нея. Но нямаше време. Ах, ако успееше да ги убеди да хапнат нещо! Така щеше да… именно, би ги накарала да се опомнят. Само че наоколо не се виждаше храна.
Затова пък на тезгяха имаше много голям чук.
— Докъде стигнахте със задачата, господин Джереми? — попита тя и доближи часовника.
Игор се премести с шеметна бързина и застана в позата на едва ли не закрилник до стъклената колона.
Джереми прекрачи припряно към часовника.
— Старателно съгласувахме работата на всички системи…
— Отново — гърлено изръмжа Игор.
— Да, отново…
— По-точно няколко пъти — добави Игор.
— И сега просто чакаме подходящи климатични условия…
— Но аз разбрах, че сте успели да съхранявате мълнии…
Нейна светлост посочи зеленикавите стъклени цилиндри, които бълбукаха и съскаха покрай стената на работилницата. Точно до тезгяха с… да, с чука. И никой не проникваше в мислите й! Какво могъщество!
— Те са предостатъчно, за да осигурят работата на часовника, но за да бъде пуснат, е необходим скок, както се изразява Игор.
Игор държеше два контакта-щипки колкото главата й.
— Вярно ши е — потвърди прислужникът. — Но тук рядко ше шлучват подходящи бури. От началото повтарям, че това нещо трябваше да бъде изработено в Юбервалд.
— Каква е причината за забавянето? — пожела да узнае господин… вероятно господин Бял.
— Имаме нужда от гръмотевична буря, господине. Заради мълниите — обясни Джереми.
Лейди Ле Гион пристъпи заднешком към тезгяха.
— И какво от това? Организирайте си буря — посъветва ги господин Бял.
— Ха, шамо да бяхме в Юбервалд, разбира ше…
— Всичко се свежда до налягане и потенциал — вметна господин Бял. — Не е ли по-просто да предизвикате буря?
Игор го изгледа слисано, но и почтително.
— Да не ште от Юбервалд? — Изведнъж прислужникът ахна и се удари по слепоочието. — Ей, тази я ушетих! Опа-а! Как го направихте? Налягането падна като камък от небето! — Около черните му нокти запращяха искри. Той се развесели. — Ей шегичка ше вдигна този гръмоотвод!
Подскочи към системата от макари и въжета на отсрещната стена.
Лейди Ле Гион се извъртя към останалите. Този път й се искаше те да прочетат мислите й. Не знаеше много човешки сквернословия, за да ги произнесе на глас.
— Това е нарушение на правилата! — изсъска тя.
— Нищо повече от съобразяване с условията — отвърна господин Бял. — Ако ти не беше… немарлива, всичко щеше да приключи досега!